Реално функциониращ съюз на капиталовите пазари и фондовите борси в ЕС е прекрасна идея, но е малко вероятно да се случи, поне в близко бъдеще. Архитектурата на подобно обединение би било идентично с това в САЩ, но ще бъде изключително предизвикателно да се приложи в 28 държави, които са тотално различни като общества и закони. Това коментира Антон Панайотов, основател на Alaric Securities, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
"В Alaric имаме изключително дълбок опит със свързаност и оперативност между пазарите и това , с което сме се сблъскали е доста сериозно. Не мисля, че Европа може лесно да се превърне във втори САЩ - разбирането и уважението към капиталовите пазари в Европа не е каквото е в САЩ; все още в един социалистически континент възприятието за капиталовите пазари и тяхната роля не е това, което се вижда в САЩ. Това се доказва с многото компании, които отидоха да правят IPO в САЩ."
Един от основните проблеми е много сериозният лобизъм срещу подобно обединение - големи държави като Германия и Франция пазят своите пазари и за момента няма причина да се съгласяват на по-дълбок съюз. В Европа липсва и консолидирана котировка между всички пазари, за да може крайният потребител да знае коя е най-добрата цена във всеки един момент, което е фундаментално важно, каза Панайотов.
"Невъзможно е без първата стъпка - да има обединени котировки между всичките пазари. Това е най-задължителното нещо, за да може да има обединени пазари... Представете си, че искате да си купите акция на Siemens - Франкфурт ви казва една цена, Милано втора, Амстердам трета. В Европа крайният потребител не може да знае коя е най-добрата цена на всички тези борси, за да си изпрати натам поръчката... Проблемът не е свързаността, а цената на която първо купуваш актива."
Въпросът е кой ще събира най-голямата такса за цената на тези котировки и докато не се реши този проблем не може да се постигне нужната оптимизация, каза Панайотов. Архитектурата на американските пазари сега позволява да се търгува без такса, а тази на европейските го правят невъзможно, добави той.
Друга спънка е олигополът от клирингови къщи в Европа - Clearstream и Euroclear - като наложените от тях такси се увеличават при преминаването през всеки посредник по дадена сделка.
"Цената за клиринг и сетълмънт на една транзакция става изключително висока - това е в основата на желанието за създаването на общ пазар. Не знам дали ще има политическа воля, за да се случи... Това, което обаче се случва, докато този проблем не може да се реши, решението започва да се намира в децентрализираното издаване на финансови инструменти."
Подобни инструменти въз основа на блокчейн са сериозна заплаха за бизнеса на клиринговите къщи и вече се издават все повече от установени институции. Към този момент над 40 банки са издали подобни инструменти в Европа и тази година е имало над 600 облигационни емисии, базирани на блокчейн, каза Панайотов.
"Това изважда нуждата от намесата на клирингови институции... Средно в един деривативен инструмент близо 50% от таксите могат да бъдат за клиринг и сетълмънт, което е значително и възпрепятства възможността за разпространение на финансови инструменти към ритейлъра."
Какви са най-търгуваните акции от инвеститорите и развива ли се финансовата грамотност на българина може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.