Транспортният коридор Индия-Европейският съюз свързва основно Западна Европа и Гърция с Индия, като носи малко ползи за България. Един от начините страната ни да се възползва от новия транспортен коридор е, като се договорим за участие и бъдем припознати като партньор и че имаме способността да поемем този трафик. Транскаспийският коридор, в който ЕС и няколко централноазиатски държави инвестират големи суми, е с по-голямо значение за България, тъй като в него страната ни може да се превърне във "врата", това коментира доц. д-р Момчил Антов, директор на Национално сдружение на българските спедитори, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Бъдещият транспортен коридор между Индия и ЕС е алтернатива на сегашните два коридора, свързващи Азия и Европа, като единият от тях е по море и минава през Суецкия канал, а другият е по суша през Русия и Беларус, като и двата маршрута са силно повлияни от войните в Украйна и Близкия изток, каза Антов. Той допълни, че сложността на новия маршрут не предразполага доставките да бъдат бързи и лесни.
„Транспортната инфраструктура и операторите на тази транспортна инфраструктура ще бъдат основните, които ще определят цената на този коридор. Според мен 50% от работата вече е свършена, тъй като съглашението между държавите е основен фактор да имаме такъв коридор, дори и да имаме инфраструктурата, ако няма желанието на страните, нищо няма да се случи.“
Гостът трудно би определил България като бенефициент от този коридор, тъй като той е насочен да обслужва Западна Европа и Гърция, като въпросът пред България е каква част от стоките от южната ни съседка ще идват и тук. Гостът допълни, че от Солун идват 4 влака седмично с търговска цел, което не е значителен брой на фона на целия стокообмен. Един от начините страната ни да се възползва от новия транспортен коридор е, като се договорим за участие и бъдем припознати като партньор и че имаме способността да поемем този трафик.
Транскаспийският транспортен коридор, в който ЕС и няколко централноазиатски държави инвестират големи суми, е с по-голямо значение за България. Този коридор предполага връзка на държавите от централна Азия и ЕС, като отново ще използва няколко вида транспорт, а крайната дестинация са пристанищата във Варна и Бургас или Констанца.
Предизвикателствата около проекта са свързани с инфраструктурата на пристанищата по маршрута. Шансът България да стане врата в този коридор е доста по-реалистичен, отколкото при коридора Индия-ЕС.
Работата на спедиторите се затруднява значително с геополитическите сътресения – Атаките в Червено море и войната в Близкия изток.
„Доста е трудно, именно защото се търсят и алтернативи, които трябва да бъдат и финансово обезпечени. Това всичко води до повишаване на разходите и крайните цени на стоките. Отделно транзитното време, увеличавайки се, поставя някои производства в затруднение, в ритмичността на доставката на суровини и материали. Спедиторите са изправени пред едно голямо предизвикателство – да обслужват клиентите си в срок и на разумна цена и в същото време те самите да отчитат някаква печалба.“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.