Когато се прави реформа трябва да се включат най-ангажираните страни в обмислянето на промени, както и да се осигури предвидимост, тъй като в момента промените идват по средата на учебната и бюджетната година. Висшите учебни заведения и ректорите се опасяват от липсата на яснота за „кога, как и за какъв период“ висшите учебни заведения ще получат средства от държавата, както и се поставя въпроса: откъде държавата ще намери средствата, нужни за финансирането на университетите. Образованието е изключително консервативна система, за да се види ефектът на една мярка, трябва да мине един период от поне 4-5 години, за да може тя да се развие и да даде плод, това коментира Калин Костов, председател на Сдружението за качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
Съвета на ректорите от две години апелира за промяна в системата за финансиране на висшето образование, като между депозираните в Народното събрание законопроекти, за цялостна промяна при формирането на разходи и приходи на висшите учебни заведения, липсва свързаност, каза Костов. Гостът обясни, че проблемът е липсата на яснота за „кога, как и за какъв период“ висшите учебни заведения ще получат тези средства от държавата. Другото голямо опасение е свързано с това дали държавата е предвидила, откъде ще намери средствата, нужни за финансирането на университетите.
„За мен голямото опасение в тази ситуация е, че ние заменяме едни правила, които са фиксирани в закона, с компенсаторни механизми – тоест принципна дотация.“
Когато се прави реформа трябва да се включат най-ангажираните страни в обмислянето на промени, както и да се осигури предвидимост, тъй като в момента промените идват по средата на учебната и бюджетната година.
„Голяма част от хората, заети в сектора не обръщат внимание, че ние имаме приет един стратегически документ – Стратегия за развитие на висшето образование 2021-2023 г. Това теоретично би трябвало да е рамката, в която да се провежда всяка законодателна инициатива. В тази стратегия няма нито ред за финансирането на висшите училища, нито по отношение на приходната част, нито по отношение на разходната част. Това означава, че всичките законодателни инициативи са в противоречие, с приетите в стратегията мерки и цели и се явяват изненада за хората, към които са адресирани.“
Според експерти модела на финансиране на висшите учебни заведения трябва да бъде променен, тъй като той е създаден преди 20 г., обслужвайки различна демографска картина в страната, обясни гостът. Според него трябва да се премине към по-гъвкав модел, като се търси вариант, в който тежестта на обучаемия не е толкова голяма.
Гостът не смята, че проблема на достъпността на висшето образование се крие в таксата за обучение, тъй като академичните градове в страната са и най-големите, откъм население и разходите за живот в тези градове са много по тежки от таксата за обучение.
„Финансовото министерство би трябвало да предложи, при всяка такава промяна, пълен финансов разчет на това какви са приходите, какви са разходите и да предложи в дългосрочен план предвидимост, какъв ще е ефекта след 1-3 години. Нищо подобно в момента не се прави, това изглеждат като мерки взети на парче, мерки, които са направени при форсмажорни обстоятелства, нещо което е трябвало да бъде показано на обществото, с оглед някакви други цели, но едва ли целите са конкретно улесняване на младите хора.“
В момента приоритетните или „защитените“ специалности предлагат безплатно обучение, като с въвеждането на масово безплатно обучение, този стимул ще бъде премахнат.
„Образованието е изключително консервативна система, за да се види ефектът на една мярка, трябва да мине един период от поне 4-5 години, за да може тя да се развие и да даде плод. Не може неща, които сме ги започнали преди 1-2 години или пък сме ги развивали през последните 6-7 и виждаме, че очевидно дават ефект, да ги заличаваме с лека ръка.“
Съвета на ректорите от две години поставя въпроса за единна национална политика за промотиране и износ на българско висше образование в чужбина, за което има потенциал, както при туризма. Тази стратегия в момента липсва и няма как тя да бъде оставена като индивидуална задача на всяко висше учебно заведение.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.