Резултатите от проучване за регионалния пазар на труда и местните икономики показват, че нямаме доминантен модел на развитие, който може да бъде следван и да работи навсякъде. Всяка от регионалните икономики има свой собствен подход към успеха на пазара на труда и високото заплащане. Залагане на един модел на развитие и следване на един подход създава рискове от „счупване“ на икономиката – било то външен фактор, или влошаване много рязко на условията на някоя местна компания, което да доведе до неприятна динамика на пазара на труда. Това заяви Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Според Николов може да отличим няколко различни подхода – единият е този на енергийните общини, които се очаква да излязат още по-напред в класацията заради високите цени на тока. Другият е на малките индустриални общини като Девня, Божурище и Панагюрище, където има един голям работодател – най-често чужда инвестиция с висока добавена стойност, който доминира местния пазар на труда.

„Мини общините са интересен модел, тъй като са доста отдалечени и традиционно имат слабо развит пазар на труда, но появата на силна мини инвестиция много бързо го раздвижва. София е силна икономика на услугите, която въпреки своя много по-голям пазар на труда и по-разнообразния модел, успява да остане целенасочена и ежегодно е в топ 5.“

На този етап съдбата на целия Старозагорски регион е много силно свързан с енергетиката и с добива на въглища, които са много отвъд посоката на развитие, която ЕС се опитва да следва. Докато разберем какъв ще бъде избраният подход за преход към нисковъглеродни инвестиции, това ще доведе до известно задържане на динамиката на доходите, смята Николов.

В София има много марки, но и много свързани икономики, като Божурище, Костинброд и Елин Пелин, където са фокусирани силната логистика, търговия и местната индустрия. Като разглеждаме няколко общини, се виждат по-ясно икономическите модели, отбеляза Николов.

Силният фокус към проверяване на бизнес средата е нещо, от което общините няма как да загубят. В големите общини като София, Варна, Стара Загора последните години се оформиха звена за привличане на инвестиции, чиято работа е да ориентират инвеститорите и да им предоставят насока и да служат като мост между местната власт и бизнеса, който иска да инвестира в регионите. Трябва да се има предвид, че местната власт разполага с много ограничения на повечето места и взимането на мерки, които да подобряват бизнес средата са доста ограничени, коментира Николов.

На юг малките общини са по-добре свързани, докато на север икономическите центрове са по-самостоятелни и изолирани, което до голяма степен се дължи на липсата на добра инфраструктурна свързаност.

„Инвестициите на места, където няма добра работна сила и няма достатъчно трудоспособно население с релевантни умения, са на практика невъзможни. Това е един от факторите, който спира икономическото развитие на много части от Северна България.“

Много често в местната власт виждаме един избор - или да се фокусират върху европейските инвестиции, или да привличат частни компании. Политическият избор по-често сочи избора към европейските фондове, кито по-лесно се превеждат в местни резултати, коментира Николов.

Във връзка с община Кнежа, която се класира в топ 3 Николов посочи, че се вижда сериозен ръст на добавената стойност и на местната икономика още през 2021 г., който беше подкрепен още по-силно през 2022 г. Обяснението е, че местната икономика е много силно съсредоточена в зърнопроизводството и преработката на слънчоглед и износ на олио. Това беше много ключов сегмент на българската преработвателна промишленост – много високи цени през 2022 – 2023 г. и рекорден износ, което подкрепя силното представяне на местните компании и високите средни заплати.

„Моето усещане обаче е, че на фона на динамиката на пазарите, това по-скоро е временно явление и Кнежа ще остане с това постижение за 2022 - 2023 г.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.