Първото, което направиха големите вериги и потребителите след икономическите промени, инфлацията и намаляването на покупателната способност, беше да изстискат още повече маржовете на фермерите. Ценовият натиск е една от причините за сегашните земеделски протести в редица европейски страни. Вариант за подобряване на устойчивостта и на доходите на земеделските производители е кооперирането, но в България то е трудно постижимо заради „багажа“, който имаме отпреди 1989 г. Фермерите тук не вярват в кооперирането. Това каза Галина Пейчева-Митева, член на борда на Европейската организация на собствениците на земи (ELO), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Фермерските протести в Европа отразяват общи оплаквания като тежките регулации, вноса, който ги поставя в неконкурентна позиция, високите разходи за суровини и енергия, каза Пейчева-Митева. Има и разлики в основните оплаквания между държавите, като например френските земеделци намират за основни проблеми тежките регулации на ЕС и вноса от МЕРКОСУР, а в Германия протестите са насочени срещу отмяната на субсидията за дизел.
„Потребителите и големите търговци на дребно, когато се случиха всички икономически промени довели до инфлация и намаляване на потребителската покупателна способност, първото което направиха беше да се обърнат и да изстискат повече маржовете на фермерите. От друга страна живеем в свободен свят, в който всеки купува и продава, което иска, не може да регулираме вноса, но когато той е за сметка на конкурентноспособността на земеделските производители и нашата работа стане икономически неизгодна, в крайна сметка тя ще приключи.“
Вариант за преодоляването на този проблем е създаването на кооперации между земеделците и общи магазини, но гостът смята, че кооперирането у нас е невъзможно, тъй като липсва доверие. Също така земеделците нямат време от това да спазват регулациите на ЕС, че да се организират в подобна кооперация.
Гостът обясни, че дерогацията за оставянето на почвите да почиват идва в момент, когато предстоят избори за Европейски парламент, като тя обясни, че оставянето на почвата да почива не е недопустимо, но трябва да е регламентирано. Според госта тези мерки ще се отразят на резултата на зелените формации в листите за изборите.
През последните 10 години гостът е излизала на печалба от земеделската си дейности, като през 2022 г. внася 6 цифрен данък печалба, а тази година загубите възлизат на 6 цифрено число. Цената, на която е продавала 1 кг. грозде през 2011 г. е 10% по-висока от тазгодишната, а при реколтата от рози 50% от изкупната цена ще бъде платена на берачите.
„Във всеки един бизнес има добри и лоши години и когато човек взима неправилни решения, плаща за тях. Както виждате, никой от нас не е спрял да работи, никой от нас не е освободил работниците си. Не бива да се забравя, че земеделските производители и стопани имат много сериозен дял в БВП на страната, но когато един бизнес стане икономически неизгоден и очакванията от него са нереалистични, той не може да продължава до безкрай. Средната възраст на българския земеделски производител е малко под 60 г., на европейския е 57 г., 1/3 от стопанствата се управляват от хора над 60 г. Истината е, че рамките, които ни се поставят и изискванията и очакванията към фермерите са твърде големи, твърде скоро и е много трудно да адаптираш.“
Гостът обясни, че политиките на подкрепа не са само в Европа, като в САЩ миналогодишният закон на администрацията на Байдън за намаляване на инфлацията подпомага американски производители, за да прилагат мерки, които в ЕС са задължителни за земеделците.
Един от главните проблеми на българските фермери е вносът от Украйна, но тя винаги е била лидер в сектора на земеделието в Европа, като гостът каза, че нарушените търговки потоци след руската инвазия се оказват пагубни за страните от Централна и Източна Европа.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.