Едно общество, една държава без наука и познание няма как да върви напред. Основната цел на новия закон за насърчаване на научните дейности и иновации е повече млади хора да продължат да се занимават с наука, да останат в България и чрез тяхна помощ науката да върви напред. Хубаво е научните изследвания да бъдат приложно насочени, като даден учен прави изследване своя разработка, но ако тя остане само на хартия, а не отиде в практиката, няма приложение малко се губи смисъла. Идеята на Иновационен фонд е научните разработки, които са направени да могат да се организира трансфер на технологии, чрез които да се внедрят тези научни разработки във фирми, това коментираха доц. д-р Иван Станков, зам.-председател на Асоциацията на младите учени и д-р Кристина Николова, експерт към стратегическия съвет на Асоциацията на младите учени, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
Бе приет нов закон за насърчаване на научните дейности и иновации, като той регламентира ролята на всяка от институциите, участващи в процеса на създаване, провеждане и оценка на държавната политика в областта на научноизследователската и иновационната дейност. През закона ще се уреждат и начините за финансово насърчаване на научните изследвания и иновациите.
На вчерашното обществено обсъждане на закона е имало декларации и доклади от различни участници, като забележките по закона са били насочени към това, че се правят 2 различни фонда – Фонд научни изследвания и Национален иновационен фонд, като Фонд научни изледвания ще служи за по-базови изследвания, а другият за приложните такива и ще е нужна синхронизация на високо ниво между фондовете, каза Станков. Едно от другите предложения е бюджетът за наука и иновации да бъде обвързан с БВП. Като по този закон се работи дълго време, а научната дейност не е възможна без финансиране.
„Едно общество, една държава без наука и познание няма как да върви напред. Основната цел на този закон е повече млади хора да продължат да се занимават с наука, да останат в България и чрез тяхна помощ науката да върви напред. Да, България има много чуждестранни фирми, но не малка част от тях в сектора на услугите, докато тук идеята е по-скоро да има наука и тук да се прави наука, а не да сме само в сектора на услугите.“
Основната идея зад закона е да спре изтичането на мозъци към други страни и българските учени да остават в страната. Законът цели устойчивост, тъй като до сега проектите са били финансирани „на парче“ – за кратък период от време, а за добре разработена научна дейност се изисква време. В София се наблюдава известна връзка между институциите, бизнеса и учените, но в по-малките градове учените остават не забелязани, а с приемането на този закон се цели насърчаването на науката във всеки край на страната, каза Николова.
От Асоциацията на младите учени целят да свързват учените със сходни интереси, като тя представлява платформа, в която учените да общуват. Асоциацията е започнала преди няколко години с 12 членове, а сега те са над 50. Гостите обясниха, че предизвикателствата пред младите учени са липсата на информация за механизмите на финансиране на държавата и липсата на самочувствие в собствените им умения.
„Хубаво е научните изследвания да бъдат приложно насочени – даден учен прави изследване своя разработка, но ако тя остане само на хартия, а не отиде в практиката, няма приложение малко се губи смисъла. Точно идеята на този иновационен фонд е научните разработки, които са направени да могат да се организира трансфер на технологии, чрез които да се внедрят тези научни разработки във фирми. Много е важно да се каже, че липсва предприемаческите познания пред младите учени. Те имат хубави идеи, но не знаят как да ги реализират и как да намерят финансиране. Това ни е основната идея – да има връзка между младите учени и бизнеса. Техните научни разработки да подпомагат и да бъдат използвани от бизнеса.“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.