Една от скритите цели на сегашните фермерски протести в Европа е да се бламират целите, които бяха поставени в Европейската зелена сделка и по-специално в земеделието. Отстъпление вече има – това е провалът в преговорите за нов регламент за устойчива употреба на пестициди. Това коментира д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие „Биоселена“, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Гласуването за пестицидите не мина, тъй като имаше много разнопосочни интереси и пропаганда сред евродепутатите. В крайна сметка новият регламент не беше приет, а там имаше фиксирани цели за намаляване употребата на пестициди, обясни гостът.
„Сега на дневен ред са новите геномни техники, които са на път да бъдат разрешени в Европейския съюз. Позицията на IFOAM Organics Europe (организация на европейските биопроизводители), в чийто съвет членувам, е категорична: новите геномни техники нямат място в биологичното земеделие. Притесненията ни са свързани, че едно от предложенията на ЕК е тези нови геномни техники, от категория 1, да не бъдат етикетирани. Ако това влезе в сила, фермерът ще си купи един чувал със семена от такива нови геномни техники, без да е означено. Така утре биофермерът може да засее ГМО семена и да отгледа ГМО култури.“
Апостолов коментира и предложението на Европейската комисия от миналата седмица, което ще позволи на фермерите от ЕС да получат дерогация през 2024 г. за част от правилата в Общата селскостопанска политика, вкл. за задължението да поддържат определени площи непроизводствени.
Мнението ми е, че тези биологични изисквания не бяха обяснени добре в България. Тук има огромен комуникационен проблем – на хората не беше обяснено защо се прави това, каква е целта, за да стане ясно, че тези площи, които няма да се обработват, също подлежат на подпомагане, добави гостът.
„В земеделието сега сме в ситуация, в която се озоваха нашите въглищни централи. Ние имаме двайсет години време, в което да тестваме, да подпомагаме, да направим модел, който да работи в бъдеще, а в земеделието продължаваме да се снишаваме и чакаме нещо да ни се размине.“
Протестите на фермерите в Европа са предизвестени от много време – трудностите като цяло в земеделието и в сектора на биологичното производство се натрупват с години и в един момент „бомбата гръмна“, каза Апостолов.
„Сред основните причини за недоволството са повишените регулаторни и административни изисквания. Ще ви дам пример: през 2017 г. имаше два регламента за биопроизводство, а в момента са 26“, добави той. Друг голям проблем е вносът на земеделски продукти, вкл. био, от различни части на света.
„Гледахме клипчета как френски фермери влизат в супермаркет, вземат буркани с биомед и ги хвърлят, казвайки, че този мед не е произведен съгласно европейските правила. Въпросният мед беше от Аржентина и от България, но за да е внесен във Франция, продуктът отговаря на всички изисквания. Французите нямат никакви основания да твърдят, че българският биомед не е биомед.“
В исканията си френските фермери говорят основно за конкуренцията от страните в Меркосур. От южноамериканските държави влизат огромни количества соя и други протеинови култури, царевица, месо и др. Този внос играе основна роля за спада на изкупните цени, но цените в магазините не намаляват, сподели събеседникът.
Масираният внос в ЕС на селскостопански продукти от Украйна е друга причина за напрежението сред европейските производители в последната година.
В Украйна има 4 пъти повече сертифицирани площи за биоземеделие от България, като първо го усетиха производителите на зърнени култури у нас. При биопшеницата, например, още преди 5-6 години се появи конкуренция от Украйна на ниски цени, каза Стоилко Апостолов.
„Говорих с български производител на биомалини, който каза, че изкупните цени са се сринали двойно за една година, най-вероятно в резултат на вноса от Украйна. По този начин продукцията на българските производители става трудно продаваема и те са на път да загубят германския пазар.“
Българските браншови организации в селското стопанство, вкл. тези на биологичните производители, са разделени относно провеждането на протести у нас по подобие на тези в другите европейски страни, коментира д-р Апостолов. Най-важното искане на българските биоземеделци е да има пазар, съгласно целите на Националния план за развитие на биологичното производство в България.
Държавата трябва да помогне за създаването на пазар на биородукти. Помощта засега е много спорадична – в българските публични учреждения, където се готви или има кетъринг услуги, няма изискване за биологични продукти. Един грам биопродукти не влиза там, каза гостът.
„Една от основните цели на националния план е в детските градини постепенно да навлизат български биородукти. Там има много резерви. В програмите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, които се финансират частично от държавата, частично от ЕС, имаше лек пробив миналата година. Тогава 4 до 6 доставки от общо 50 бяха за биопродукти, като тази година идеята беше доставките на биопродукти да нараснат до 10-12, но пак се върнаха на миналогодишните нива, което е отстъпление.“
В края на януари т.г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен постави началото на Стратегическия диалог за бъдещето на селското стопанство - нов форум, чиято задача е да договори обща визия за бъдещето на европейския селскостопански и хранителен сектор до лятото на 2024 г.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.