Европейските пристанища и складове са залети с китайски соларни панели, чието производство е субсидирано. Те са далеч по-евтини от произвежданите в Европа. Това може да доведе до спиране на производството в европейски заводи, но с правилна политика България може да привлече инвеститори в въглищните райони и там да се построят заводи за фотоволтаични модули. Това каза д-р инж. Веселин Тодоров, председател на „Соларна академия България“ и член на Българска соларна асоциация, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Гостът коментира острата позиция на Европейския съвет на производителите на соларни панели, в която членуват близо 80 компании – не само производители, но и от цялата верига на доставки. Миналата седмица браншовата организация предупреди, че секторът е изправен пред екзистенциална заплаха заради свръхпредлагането на китайски фотоволтаични модули, чието производство е субсидирано от държавата. Ген. секретар на ESMC (European solar manufacturing council) Йохан Линдал обяви, че европейските производители на слънчеви панели се нуждаят веднага от политическа и финансова подкрепа. В противен случай ще бъде загубена голяма част от европейската производствена индустрия в областта на фотоволтаиците. Опциите пред бизнеса са две – фалит или преместване на производството в трети страни извън ЕС.

„В момента цената на доставен в Европа китайски фотоволтаичен модул варира между 9 евроцента на ват до около 14-16 евроцента за най-новата технология. Същият този модул, произведен в Европа, варира между 20 и 26 евроцента, което го прави неконкурентоспособен. Много са факторите, които влияят върху това: високата цена на труда в Европа, регулациите, които европейските производители търпят с цел по-малко емисии и др.“

През януари тази година швейцарският производител на соларни панели Meyer Burger Technology обяви, че може да закрие завода си във Фрайберг, Германия. Това е един от най-големите заводи в Европа в този сектор. Окончателното решение се очаква до края на този месец. От швейцарската компания заявиха още, че гледат с оптимизъм за бизнеса си в САЩ, след като Законът за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act) e направил Щатите „най-атрактивния пазар“.

Част от производителите в Европейския съюз подготвят спиране на дейността си, но има и много европейски компании, които изнесоха своите производства в трети страни като Виетнам, Тайланд, Тайван и части от Китай“, каза още инж. Тодоров. И добави, че производството на фотоволтаични модули е ключово за енергийната трансформация на целия свят. Поради тази причина в ЕС трябва да се замислим дали искаме да задържим тези производства тук или да им позволим да „избягат“ в други икономики, каза гостът.

„Случващото се в момента е резултат на дългосрочна политика, водена от китайското правителство и китайските фирми, както и от липсата на дългосрочна политика от страна на Европейския съюз за стимулиране на този бизнес. В пряката конкуренция на пазара ние виждаме, че Европа изостава и при иновациите, и при растежа, свързан с инвестиции в R&D. Това помогна много на Китай да си стъпи на краката, да разшири големите си фабрики със стимули от държавата, което допринесе за по-ниските цени. Резултатът е, че европейските пристанища и складове сега са залети с китайски фотоволтаици с обща инсталирана мощност 70-80 гигавата.“

По думите му допреди 2-3 години европейските панели са превъзхождали по качество произведените в Китай, но това се е променило, тъй като азиатската страна е инвестирала много за повишаване на качеството.

Европейският съюз може да ограничи вноса от Китай, да подкрепи фотоволтаичната индустрия и да върне производството обратно в Европа чрез Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии (Net Zero Industry Act) и чрез регулациите, забраняващи продукти, произведени с принудителен труд (Forced Labour regulation), заяви инж. Веселин Тодоров.

„Не всички китайски производства са изчистени откъм принудителен и детски труд. Това носи печалби за Китай, но и загуби за ЕС, защото законодателството тук не позволява нерегламентиран труд. ЕС също така би могъл да подкрепи иновациите и разработването на нови технологии в областта на фотоволтаичните модули. Това ще стимулира производителите и научните среди да инвестират в тази посока“, обясни събеседникът.

В края на м.г. френски министри предложиха пълна забрана на вноса на китайски соларни панели в ЕС в опит да се спаси местната индустрия. Инж. Тодоров коментира, че не трябва да се стига до такива крайности. По-скоро трябва да се помисли как двете страни да гарантират честните търговски отношения, така че да се предвиди регламентиран, висококачествен внос от Китай, който да е ясно как е произведен. От друга страна трябва да има стимул за европейското производство под формата на данъчни облекчения или субсидиране на публични сектори (общини, училища) за инсталиране на фотоволтаици.

„Ако ЕС реши да постави търговски бариери пред вноса на китайски слънчеви панели, това ще се отрази негативно на пазара. Китай е най-големият производител на фотоволтаични модули в света. Ако Европа иска да постигне своите амбициозни зелени цели до 2030 г. и до 2050 г. ние сме зависими от производството в Китай. Само 3% от панелите, които се инсталират в Европа, се произвеждат в ЕС. Всичко друго се произвежда в трети страни. В България делът на инсталираните панели, произведени в Европа, дори е по-нисък. Инвеститорите тук разчитат в голяма степен на по-ниската цена.“

С правилна политика и добре организирани финансови модели България може да привлече инвеститори във въглищните региони (Стара Загора, Кюстендил и Перник), които да направят там фабрики за производство на фотоволтаични модули. Условията по отношение на разходите за труд у нас са много по-добри, отколкото в Германия, каза Веселин Тодоров.

Гостът даде пример със съседна Турция, където държавата подкрепя сектора и производството на фотоволтаични модули се развива много добре. Не случайно турските соларни панели са на второ място след китайските по внос в ЕС, добави той.

На въпроса дали е реална опасността от масово затваряне на заводи за соларни панели в ЕС или преместването им в трети страни, инж. Тодоров отговори:

„ЕС, ЕК и Европейският парламент ще подходят далновидно - по начин, по който ще са задоволени и двете страни. От една страна мерките да не блокират вноса от Китай, защото така няма да се изпълнят зелените цели, които ЕС си е поставил. От друга страна – да се защити местното производство. Изходът от това положение ще бъде своевременно взет“.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.