Липсата на такси е лява политика, на качественото образование трябва приемлива цена
Тодор Ялъмов, заместник-декан „Научно изследователска дейност, иновации и проекти“ на Стопанския факултет на СУ, „Бизнес старт“, 02.02.2024 г.
13:20 | 2 февруари 2024 Обновен: 10:24 | 3 февруари 2024
Автор:
Антоанет Василева
Предложението за отпадане на таксите за държавна поръчка в държавните университети е израз на класическа лява политика – правителството се опитва да се позиционира в левия политически спектър – от тази гледна точка предложението е резонно. От страна на системния подход в образованието обаче, има много по-належащи проблеми, включително свързани с аргументацията за таксите. Много университети получават повече места държавна поръчка, отколкото други, които имат по-висока акредитация. Това означава, че държавата финансира по-ниско качество образование за сметка на по-високо. Това заяви Тодор Ялъмов, заместник-декан „Научно изследователска дейност, иновации и проекти“ на Стопанския факултет на СУ в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.
„Цените на таксите са най-малкия проблем на социално слабите хора, защото много често университетите нямат достатъчен фонд общежития, а там, където го има – не е в необходимото качество. Таксите представляват една много малка част от общия бюджет, който трябва на един студент да завърши бакалавърска степен.“
Безплатното висше образование има много негативни системни ефекти. В Германия имаше период, в който беше напълно безплатно, след което държавата преоцени тази ситуация и въведоха административни такси, които да дисциплинират т.нар. „вечни студенти“. Цената на безплатното образование е в неефективността на харченето на тези 150 млн., защото могат да бъдат насочени именно към хората или към специалности, които имат необходимост и преценят, че трябва да бъдат развивани. Образованието не просто да бъде безплатно, а да създадат стипендии, които да позволят студентите да не работят докато учат, а да участват качествено в учебния процес и да могат да бъдат с високи компетентности накрая, коментира Ялъмов.
Проблем е, че държавата през 2020 г. сложи таван на цената на платеното обучение в държавните университети, докато частните могат да сложат нормална цена на качествен продукт. Това и сега е записано в законопроекта на МОН - цената на платеното обучение е равна на стойността на издръжката, а всъщност сиромащината води до ниска цена. Цената на стипендията по проектните докторантури излиза по-ниска от прогнозната стипендия на стандартните студенти държавна поръчка за докторантура, отбеляза Ялъмов.
„Проблемът с политиката в областта на висшето образование е системен. Това решение е абсолютно политическо, може би свързано с ротацията или потенциални предсрочни избори, където да се позиционират повече в левия, отколкото в десния спектър. Класическото разделение по отношение на въпроса дали държавата трябва да плаща социални услуги е между лявата и дясната политика.“
Според Ялъмов има много неефективности и по отношение на държавната поръчка и много университети получават повече места държавна поръчка, отколкото други, които имат по-висока акредитация. Държавата финансира по-ниско качество образование за сметка на по-високо.
Проблемът с обещаването на бюджет от правителството е, че средствата може да закъснеят или да има допълнителни условия, което да доведе до ликвидна криза в даден университет. Проблемът с платеното обучение е огромен, защото обучението във висше образование е на смешни цени. Ако искаме качествено образование, то трябва да има приемлива цена, смята Ялъмов.
Във връзка с реформите Ялъмов посочи, че секторът висше образование е свръхрегулиран, което пречи на мобилността – затова и тя е малко изходяща. Мобилността трябва да се засили през позволяване на по-гъвкави форми на обучение. Също така ние сме много затворена система, която ограничава възможността външни професори да преподават в нашите университети.
„Премахването на таксите за държавна поръчка в университетите няма връзка с пазара на труда. Той има други изисквания, които са свързани с отваряне на висшите учебни заведения към потребността на пазара на труда. Трябва ни внос на хора, ако искаме бизнесът да расте. Изборът за това какво да учи студентът не е функция на рационално решение, защото знае какво ще се търси или какви компетентности произвежда съответната специалност, а е функция на смесица от препоръки, репутация и т.н.“
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.