Компанията Neuralink и Илон Мъск могат да мобилизират много солиден материален ресурс, за да постигнат бърз прогрес. Технологията за свързане на човешкия мозък и чип не е нова. Усилията на Neuralink следват една традиция, изградена последните 20-30 години, където множество електроди се имплантират в кората на мозъка. След това електродите се свързват с чип, където сигналите се дигитализират и изпращат на система за обучения, която се опитва да анализира дейността на мозъчната кора. Целта на тази технология е да може да се комуникира от парализирани пациенти към тяхното обкръжение. Това коментира доц. Димитър Проданов, ИИКТ – БАН в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
„Първата имплантация в мозъчната кора на доста по-различна сонда от тази на Neuralink се осъществи през 2004 г. от компанията Cyberkinetics. Компанията обаче, не е имала финансовия и медиен ресурс, какъвто има Илон Мъск. Cyberkinetics имаше проблем с това, че технологията не беше достатъчно развита и нямаше възможност да се прилага на много пациенти.“
Различното при Илон Мъск е, че той правилно интерпретира трудностите, които технологията изпитваше в самото начало и заложи много на роботизирана хирургия, което е значително постижение. Там има робот, който в рамките на секунди до минута извършва имплантация на всички електроди. Друга съществена иновация е, че за разлика от предишните компании, които се базираха на т.нар. проба на uta-ray, Neuralink използват гъвкави електроди. При тях имплантацията е много по-трудна и са много по-малко травматични за мозъка. Затова се предполага, че ще се получи много по-стабилен интерфейс - връзка между мозъка и електродите, отбеляза още Проданов.
За да се превърне този успешен тест в масово използвана технология, е необходимо да се имплантират и наблюдават още пациенти и от други компании. Все още няма пълно разрешение за тази технология, а тя е част от контролирано изпитване, което цели да покаже, че е безопасна в дългосрочен план. Поне 2-3 години трябва да се наблюдават тези пациенти, за да се прецени дали ще се продължи, смята Проданов.
Според Проданов Neuralink и Мъск силно ще разработят технологията, ако открият дефекти при тези имплантации, тъй като всяка една от тях е значителна стъпка напред.
На първо място технологията за имплантиране на чипове ще намери приложение в дълбокомозъчната стимулация, която е показана при болест на Паркинсон, а също и при обсесивно-компулсивни разстройства. Това би била логичната следваща стъпка. За да получат разрешение за тестване, стратегията е по-различна. Основно ще се занимават с парализирани пациенти, тъй като при тях съотношението риск-полза между технологията е по-добро. Затова всички се насочват към тежки състояния като моторна парализа в следствие на травма или инсулт и амиотрофична латерална склероза, посочи Проданов.
Миналата година Институтът по информационни и комуникационни технологии към БАН стартира проект за изследвания в областта на невротехнологиите, а в момента лабораторията е в процес на изграждане.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.