Икономическите последици от протестите на френските фермери са все още малки, но имиджовите щети за Париж могат да бъдат много по-сериозни, тъй като правителството не може да предложи адекватно решение. Силата на протестиращите не е в блокадите с трактори, а в подкрепата на населението, като според социологически проучвания близо 90% от обществото подкрепя протеста. Френските фермери не искат дребни подобрения в помощите от ЕС или намаляване на таксите за гориво, а фундаментална промяна в общата европейска аграрна политика. Това коментира Стефан Манов, секретар на Aсоциация Френско-Български форум, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Отговорите на френското правителство не могат да решат фундаменталния въпрос. Фермерите искат ревизия в Брюксел; аграрната политика в Европа отдавна не е национална, тя е в Брюксел, а там има няколко пласта на взимане на решения, най-вече бавно и мудно взимане на решения... Имаме неадекватност на възможността за реакция на тези, които взимат решения, и усещането на терена за подобрение на ситуацията. Това разминаване е все по-тежко - между Брюксел и обикновения гражданин; това създава усещане за отхвърляне на брюкселската бюрокрация, което няма нищо общо вече с онова преди един два мандата на ЕП с крайно десни, крайно екстремни партии, на които никой не обръща внимание."

Основното искане на протестиращите е чисто икономическо - за "честно заплащане" на техния труд - като те се оплакват от ниските цени, на които са принудени да продават. В същото време има оплаквания и за дъмпинг от страни-членки на ЕС като Испания,  Германия и Източна Европа, където разходите за труд са по-ниски, каза Манов. Според протестиращите Франция налага и по-строги екологични мерки в селското стопанство, което допълнително ощетява сектора.

"Тук се вижда един дълбочинен слой на проблеми в това как се управлява свободния пазар и как той влиза в конфликт с традиционните сектори като земеделието. Последният елемент, който кристализира недоволството, са спогодбите за свободна търговия с различни държави по света", като тази с Украйна, Виетнам, Нова Зеландия и МЕРКОСУР, каза Манов.

Идеята е на първо ниво да се защитят доходите на френските селяни, но и качеството на френската храна, която вече става прекалено скъпа за голяма част от френското общество, каза Манов. "Където и да разръчкаме, стигаме до този проблем - в един момент деиндустриализацията, загубата на високо платени с висока добавена стойност работни места - Франция е загубила над 3 млн. индустриални работни места за последните 40 години - води до едно обедняване на населението", като само през последните десет години процентът работещи на минимална работна е нараснал повече от два пъти.

Зелената сделка се приема като още едно ниво на затруднения, които само водят от оскъпяване и нови регулации за фермерите. "Хората отхвърлят Зелената сделка" заради цената, която трябва да платят, каза Манов. "Има един елемент на наказателна екология; хората искат да живеят в по-чиста среда, но натрупването на различни норми и законодателства става в един момент неизпълнимо."

Има ли разделение между големите и малки земеделски производители във Франция; как енергийната криза се отрази на възприемането на Зелената сделка и ЕС може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Френското правителство планира нови мерки за успокояване на фермерските протести

Френските фермери ще продължат с протестите - премиерът не успява да успокои гнева

Недоволството на фермерите ще забави Зелената сделка на Европа

Брюксел не успява да успокои фермерите, подтиквани от крайната десница