Масовите протести на земеделци в цяла Европа ще имат влияние върху, предстоящите избори за Европейски парламент, но българските производители се борят с политиките на ЕС, които са неизгодни за аграрния сектор. Аграрният сектор у нас ще се срещне с управляващите на 30-ти януари, като предварително са подготвили анализи, които да покажат проблемите на сектора. Надеждите на сектора са да се стигне до споразумение с министър-председателя, като за земеделците е важно това споразумение да се разпише в срокове. Докато споразумение не се подпише, зърнопроизводителите ще останат в протестна готовност, това коментира Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
Земеделското недоволство може да окаже влияние върху изборите за Европейски парламент, но българските производители не мислят за това, а се борят за промяна в политиките на ЕС, които поставят сектора в неизгодна позиция, каза Проданов. Той не смята, че зеленият път, по който Европа е поела, може да бъде възприет от производителите и потребителите на този етап и геополитиката не предразполага реализирането му. В сектора на зърнопроизводството загубите възлизат на 2,5 милиарда лева за 2023 г. у нас.
Тези загуби се дължат на високата себестойност и ниските изкупни цени. Цените на торове, препарати и други нужни материали за стопанството, са се повишили, а изкупните цени нямат голяма разлика с тези преди години. Асоциацията е изготвила декларация, включваща стъпките, които смятат, че трябва да бъдат направени като: законодателни промени, използването на финансовия инструмент „украинската помощ“, който цели да помогне на земеделието на държавите-членки в следствие от трудностите, причинени от инвазията на Русия в Украйна.
„Общата селскостопанска политика като замисъл е да осигури продоволствената сигурност на Европа, към момента обаче основните плащания, които идват към земеделските производители са компенсаторни, заради загубите, които понасят, заради изискванията, които изпълняват. Всяко едно плащане в стратегическия план има над 30 еко схеми, всяко едно плащане е свързано с много сериозни изисквания и ставката по него е изчислена на базата на загубите, които понасяш, заради изпълнението на това изискване.“
Гостът не смята, че протестите в цяла Европа са само за искания за обезщетение, като основното недоволство сред земеделците е свързано с последиците от Зелената сделка. Според гостът, тя поставя дадени цели, които се въвеждат с директиви и оказват влияние на местно ниво, които създават усложнения за земеделците. Има притеснение, че ако се постигне консенсус за решения между земеделци и ЕК, то след смяната на управлението може тези решения да не продължат да бъдат прилагани.
Аграрният сектор у нас ще се срещне с управляващите на 30-ти януари, като предварително са подготвили анализи, които да покажат проблемите на сектора. Гостът се надява да се стигне до споразумение с министър-председателя, като за земеделците е важно това споразумение да се разпише в срокове. Докато споразумение не се подпише, зърнопроизводителите ще останат в протестна готовност.
Техен анализ показва, че петте основни култури, които са коментирали са на загуба за 2023 г., а при някои култури като пшеницата загубата възлиза на 50 лв. на декар.
„При 12 милиона декара пшеница в България, говорим за над 600 милиона лева загуба само от нея.“
Другите култури при които има загуби са: ечемик, рапица, слънчоглед и царевица.
Зърнопроизводителите очакват да бъдат включени в „украинската помощ“, която ще даде възможност на сектора да се подготви за предстоящата пролет. Предизвикателствата за сектора през текущата година остават същите, като от последните две години.
„Трябва да се борим с високата себестойност, защото световните цени не са нещо, на което България може да влияе, а като нетен износител на тези стоки това е основното, което трябва да направим, за да може нашите стоки, които искаме да изнесем да бъдат произведени на такива цени, че ние да можем да ги продаваме. Има пазар достатъчно, но цената на този пазар не е удовлетворяваща на база себестойността, на която произвеждаме.“
Пазарите, за които българските производители изнасят, включват Северна Африка, части от Азия и западна Европа, като геополитиката продължава да оказва силно влияние над износа на страната ни. Ситуацията в Червено море влияе над целия износ за Азия, като оскъпява транспорта значително. Гостът заяви, че сектора у нас вече усеща последиците от проблемите с доставките.
„Ако трябва да заобиколиш този път и да заобиколиш през юг от Африка, с $40 на тон се оскъпява средно транспорта на стока, и когато трябва да се конкурираш с играчи като Русия и Америка и да губиш $40 на тон от транспорт допълнително, при тази ситуация на висока себестойност – зърното тук ще остане свръхконцентрирано в черноморския регион, защото няма къде да отиде.“
По последна справка – от 3,5 милиона тона износ на пшеница, около 400 000 тона са заминали за Индонезия и около 250 000 за Южна Корея, което означава, че между 20% и 30% от стоката се изнася за тези страни.
Очаква се понижение на цените на някои стоки, което гостът смята, че ще се усети. Сектора изпитва трудности с намирането на работна ръка, което забавя развитието му. Той допълни, че държавата може да предприеме политика насочена към двустранни споразумения за привличане на работна ръка от чужбина.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.