С началото на отоплителния сезон естествено разходите на домакинствата се увеличават, тъй като вече имат ново перо – разхода за отопление. Изненадващо за тази година се оказаха високите температури, които продължиха доста по-дълго и потреблението на електроенергия през октомври и ноември е значително по-ниско сравнение с предходната година. Рязкото застудяване, което настъпи през декември, вероятно е и причината за изненадващите сметки на потребителите. Това коментира Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

Не трябва да се забравя, че цените на електрическата енергия за домакинствата през този сезон се увеличиха с 4-5%, а миналата с още 3%. Само за миналия отоплителен сезон цените на топлофикационните услуги средно за страната се увеличиха с 30%. Нормална тенденция е да се наблюдава преминаване от топлофикационни услуги към електроенергия, отбеляза Стайков.

Във връзка с начините, по които потребителите могат да оптимизират своите сметки Стайков посочи, че на първо място трябва да обърнат внимание на своето потребление – честа грешка е парното или климатикът да работят, докато са отворени прозорците в помещението. Следващ важен фактор е енергийната ефективност – едната част е свързана с дома - изолация и дограма, а другата част – с електрическите уреди, които ако са по-ефективни, сметката ще бъде по-ниска.

Схемите за саниране на жилища бяха доста широкообхватни, а според Стайков трябва да са таргетирани именно към домакинства, които изпитват такива затруднения. По отношение на помощите цените на електрическата енергия се държат изкуствено ниски, което означава, че се подпомагат и домакинства, които нямат нужда от това. Същевременно не се осигурява достатъчна помощ за домакинства, които наистина се нуждаят от такава.

„Народопсихологията у нас и на Балканите е, че жилището е даденост. Все още нямаме разбиране, че сградата е актив, който трябва да се управлява и поддържа. Всяка инвестиция в този актив не само подобрява средата на живот, но и увеличава неговата стойност.“

За да има едно домакинство енергийно ефективни уреди, трябва да се направи оценка кои уреди изразходват най-много ток и генерират най-високи разходи.

Стайков отбеляза две възможности пред домакинствата за собствено производство на енергия - инсталиране на оптични панели, които могат да генерират част от електроенергията. Към тях може да се инсталира система за съхранение и батерии, които също могат да помогнат в тази посока. Другият вариант е свързан с енергийните общности – няколко различни домакинства създават обща инсталация, от която след това потребяват електрическата енергия.

„В рамките на сезона смяната на уредите е най-бързият начин за оптимизиране на сметките, докато инсталиране на възобновяеми източници отнема доста повече време. Все пак остава важен фактор потребителското поведение - не е добра идея да сравняваме сметки от декември спрямо ноември, по-скоро трябва да се сравнят със същия месец за миналата година, за да се установи откъде идва промяната в сметката.“

България внася електрическа енергия от съседни страни заради по-ниските цени, докато вътрешни генериращи мощности – основно въглищни централи, са изтласкани от пазара заради по-високите разходи. Ситуацията не е по-различна от тази за същия период през 2021 г. След това разходите за газ нараснаха много и съответно газовите централи бяха заместени от въглищни, но това е трайна тенденция, коментира Стайков.

„Политиците проспаха тази тенденция, като се наложи мнение, че това не е проблем. Безплатните квоти, които се отпускаха през годините за различните страни и компании намаляват, а цените на квотите се увеличават – и естествено разходите на тези централи растат. Същевременно се правят инвестиции в нови генериращи мощности, които не емитират въглероден диоксид и нямат този разход – това е притеснителното.“

Внасяйки електрическа енергия, бизнесът получава по-конкурентна цена, но секторът страда, защото пропуснахме ценно време той да се реформира и през последните две години пропуснахме и голяма част от финансовия ресурс, който този сектор генерира, заяви Стайков.

Трябва да се даде отговор на въпроса какво е бъдещето на тези въглищни централи, защото те не могат да работят на пазарен принцип. Също така трябва да се оцени каква част от тези мощности е задължително да работи, тъй като вносът не може да замести изцяло производството на въглищни централи. Ако се откажем от тях от днес за утре, ще създаде сериозен шок не само за вътрешния пазар в България, но и на целия регион, смята Стайков.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.