Изминалата година беше успешна за балнеологията и спа туризма в България, особено за тези, които заложиха на устойчивостта. Туристите оцениха дестинации, които са инвестирали в инфраструктура, в обучението и задържането на лекари и терапевти, и които предлагат местни продукти и храни. Основният турист е от български, като секторът все още не успява да се рекламира ефективно в чужбина. Това коментира д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА) и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация (ЕСПА), в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"България има природа, климатичен ресурс, минерални води и добра инфраструктура на много от местата. На територията на 90% от общините може да бъде развиван устойчив здравен туризъм във всичките му подформи - СПА, уелнес, медицински."

Като целогодишна дейност, развитието на здравния туризъм предлага възможности за привличане на посетители от много по-широка база извън страната, но първо чуждите туристи трябва да научат за нас, за което трябват целеви кампании и средства, като се използва и нох-хау от други държави, каза Кацарова.

"Не можем да се презентираме; имаме чудесен продукт, но не успяваме да го покажем ."

Германците могат от години да ползват здравните си осигуровки, за да посещават спа центрове в България, но липсва кампания, която да им разясни и покаже тази възможност, даде за пример Кацарова. В момента текат две програми през Министерство на туризма, които ще дадат възможност на черноморските общини да представят туристическите си продукти на ключови пазари и ще е добре тази инициатива да включи и други общини, добави тя.

Българинът преоткри СПА центровете по време на пандемията от Covid и секторът има възможност да се включи в програмите на Европейската комисия за възстановяване на хора, страдащи от дълъг Covid, каза Кацарова.

"Бъдещето е в здравния туризъм на Европа... Не може да конкурираме Азия с обслужването, просто нямаме този манталитет, но имаме природа и климат. България може да развива успешно климатолечение."

Страната все още не прави почти нищо, за да развива медицинския си туризъм, като може да е конкурентна в Европа в области, които не се покриват от здравните каси в отделните държави, смята Кацарова. Няма мастър план за развитие и опазване на минералните води, а град като София със своите болници и минерални води няма план за здравен туризъм, например. Докато на отделни места инфраструктурата и условията отговарят на европейските, в повечето случаи има нужда от средства за саниране на съществуващата инфраструктура - сгради, чешми и водопроводи.

"Планирането е забавено на фона на бързото развитие и бума в инвестициите."

Как се движат цените в българските спа курорти спрямо европейските, какви са възможностите за развитие на балнеологичните курорти през 2024 г. може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Българинът е ощетен спрямо други в Европа - дава най-много пари за здраве от джоба си

Здравният туризъм в България може да спечели от климатичните промени

Здравните каси трябва да имат по-голямо покритие за балнео туризъм в Европа