За петролните пазари водещите фактори са намаленото потребление след високата инфлация и повишаването на лихвите. Икономическата слабост на глобално ниво в момента води до намалено търсене на горива и понижени запаси от суров петрол на много места по света, като тази динамика поражда колебанията в цените на петрола през последните дни. Световната индустрия ще заработи по-бързо до края на тази година в ЕС и Китай, индустриализацията на Индия и САЩ ще продължи да се развива и това ще стимулира потреблението на петрол. До 2030 г. ще видим електрификацията на автомобилния транспорт на глобално ниво, но индустрията и развиващите се държави ще продължат да стимулират потреблението. Това коментира Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант ЕЛАНА Трейдинг, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Китай стимулира индустрията си до голяма степен ... и това компенсира огромния спад в строителството, така че консумирането на петрол запазва темповете си. Ще продължи да расте, може би не в такива силни темпове заради EV революцията в автомобилния транспорт. Това което се случва сега в Китай като бум на електромобили е предвестник на това, което ще се случва в следващите пет до десет години в развитите страни - все повече електромобили и все по-малко търсене на горива."

Събитията в Близкия изток правят всякакви прогнози за посоката на цените на петрола през тази година почти невъзможни, но забавянията в доставките от региона вече се отразяват в увеличената разлика в цените на Brent и WTI, каза Цачев.

"Диапазонът 70-80 долара за барел в момента устройва ОПЕК - не е драматично висока, за да влияе на търсенето; не е и толкова ниска, че да се окаже негативна за бюджетите на тези страни. Русия и Саудитска Арабия намаляват най-много добива, но те са и страните, които най-много произвеждат. ОПЕК не е единен, дори напускането на Ангола в края на миналата година доведе до динамика в негатиовена посока за цената, защото показа, че по-малките производители, където икономическият растеж зависи много повече от петрола, не искат да направят компромис с намаляване на добива и приходите."

Намаленото търсене доведе до по-малък от очаквания дефицит през 2023 г., въпреки намалените квоти на ОПЕК, каза Цачев.

Ангола ще срещне проблеми да продава петрола си и много трудно ще привлекат инвестиции за увеличане на добива след излизането си от ОПЕК, смята Цачев. Развитието и поддържането на тази инфраструктура е проблем за всички освен за най-големите производители като Саудитска Арабия, Иран и Венецуела, и това важи както за стандартния, така и за шистовия добив.

"Венецуела се връща малко по малко на пазара и това допринася за намаляване на цената. Иран също вече е по-значим производител и доставчик", въпреки санкционните режими, каза Цачев. Индия купува все по-малко руски петрол след рекордните нива от 2023 г., а потреблението в Китай ще спадне заради празниците около лунната нова година. Завръщането на Венецуела едва ли ще се случи толкова бързо, че да доведе до излишък на петролния пазар.

"Най-големият риск за потребителите в Европа остава, че логистиката се промени - Червено море вече не е лесен начин за транспортиране на петрол и заобикалянето на Африка добавя към по-високата цена на транспорта и времето за доставки. Това до известна степен се компенсира от  наличието на достатъчно петрол."

Тези ефекти ще бъдат поети от пазара в близко бъдеще и няма да причинят рецесия в Европа, смята Цачев и добави, че няма и голяма вероятност да се повтори петролнaта криза от 1973-74 г., стига да няма пълномащабна война в Близкия изток.

Повече за петролните пазари през следващите месеци може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.