Улесняването на вноса на таланти от трети страни е по-важно от промяната на Конституцията. Това е източник на конкурентоспособност В момента ние се състезаваме с Румъния, с Полша и с Чехия, с почти цяла Източна Европа за привличането на таланти от държавите извън Европейския съюз. Ако не направим нещо много скоро, за да могат всички качествени хора, които искат да дойдат в България, да могат да дойдат тук, а не да се откажат на петия - шестия месец, ние ще загубим дългосрочно. Това каза доц. д-р Тодор Ялъмов, заместник-декан "Научно изследователска дейност, иновации и проекти" на Стопанския факултет на СУ, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Защото в момента хората, които са в България, младежите, които завършват увинерситет, не са достатъчно за капацитета, за потенциала на растежа на фирмите в България, заяви доц. Ялъмов. "От години фирмите казват: "Аз мога да нарасна с 50%. Имам пазар, но не мога да намеря 50% повече хора, дори да си произвеждам 2-3-20 нови кадри, на мен ми трябват 200".
"Първо е нужна много тясна връзка между външната ни политика и образованието. Има необходимост да направим това, което направиха САЩ, Франция, Германия в началото на 90-те години. Това са програми за стипендии за привличане на таланти. Нашето изтичане на мозъци тръгна с финансиране в точно тези изброени страни, които целяха да привлекат нашите таланти там и ги привлякога. Сега ние трябва да направим същото и да привлечем таланти. Това е едното".
Второто - трябва да има механизми за привличане на българите, които са в чужбина, за да се върнат да работат в България, добави гостът. Той обясни, че един от големите, стратегически проблеми на Европейския съюз в сферата на образованието е, че "там няма единен пазар". "Изключително трудно е да се привлече наприер професор от Оксфорд, защото административните изисквания, които трябва да се покрият, за да се отговори на нашите различни (не високи, а различни изисквания) са пречка".
Все още политическото мислене и говорене е фокусирано вътре в нас, подчерта Ялъмов. "Когато говорим за инвестиции, например, ние говорим за привличане на инвестиции. България трябва да започне да говори колко е важно България да инвестира навън. Ние не сме малка страна, не сме бедна страна. В някои сектори нетната заплата е съпоставима и дори по-висока от заплатите в останалите региони на ЕС. Нашите иновативни компании са съпоставими и печелят поръчки на европейско и световно ниво. Трябва да обърнем дебата и да не сме толкова протекционистични, а да сме евроцентрични и дори да се целим в света".
"По бързото примане, например на дигиталното евро, ще даде още по-голям стимул за развитието на нашия финтех пазар. Нашата външна политика трябва да е в услуга на нашата икономика и образоватие".
По повод представените вчера резултати от новият доклад за развитието на иновациите в България събеседникът посочи, че "по различни индикатори има голям напредък". "Има някои изненадващи резултати в европейски контест, като например това, че младежкото предприемачество в България се развива много по-добре от всички останали страни в Европейския съюз".
"Обяснението е, че българската иновационна и предприемаческа екосистема през последните пет-десет години се разви изключително силно. Има много мотивиращи примери. Има много млади хора, които печелят включително и награди - те имат амбиция и визия за промяна не просто на България, а на света".
Много от компаниите, които се раждат в България през последните години, са всъщност глобални компании и от ден първи се опитват да намират клиенти не само в България, а по света и решават проблеми на дигитализация, на автоматизация, на финтех, добави доц. д-р Тодор Ялъмов. "След финтех идва една нова вълна и тя е регтех - тоест, справяне с все по-сложните регулативни изисквания, които се налагат, както на национално, така и на европейско равнище. Автоматизацията на това справяне с новите регулации ще има много голямо развитие и има много български компании, които заявяват претенции да се включат в този пазар и да са водещи в него".
Положителните новини са, че бизнесът отделя все повече пари за иновации, което преди 20 години, когато започнахме да издаваме докладите "Иновации БГ" не беше така, припомни гостът. По думите му разходите за развойно изследователска дейност в България са изключително подценени, включително по счетоводно-софтуерни причини. Той прогнозира, че в бъдеще ще има повече средства за научно-изследователска дейност и от частния, и от публичния сектор.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.