Във връзка с резултатите от международния тест PISA, които показват, че половината от българските деветокласници са функционално неграмотни, трябва да се отбележи, че цялото лутане в образователната система и неслучващите се реформи водят до тези ефекти. Значително има какво да наваксваме спрямо други образователни системи. Очакванията към българските ученици са големи, тъй като сме изправени пред много кризи за решаване, което неминуемо ще рефлектира и върху бизнес средата. Това заяви Христо Господинов, преподавател по политически науки в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

Най-важната криза, пред която сме изправени, е демографската, а тя ще доведе до влошаване на работната ръка и бизнесът ще среща все по-големи трудности особено в регионите, където населението се стопява бързо, смята Господинов.

За да се получи сътрудничество трябва да има проактивност и от двете страни, и да тече сериозна комуникация между Министерство на образованието и бизнеса, защото се опитваме да бъдем все по-конкурентоспособни на останалите европейски държави. За тази цел имаме необходимост от квалифицирана работна ръка, която да произвежда продукция с много висока стойност. Има региони, в които инвестициите изпреварват съществено други региони, което води до голяма диспропорция, отбеляза Господинов.

„Правилната координация между образователното министерство и бизнеса ще доведе до решаване на голяма част от проблемите.“

Държавите, които напредват изключително бързо, се опитват да решат проблемите на образователната система.  В България все още не сме отговорили на големия въпрос - какво очакваме нашите деца да могат и да правят и как ние им предоставяме обучението за това, смята Господинов.

„Опитваме се да научим децата да са по-умни от изкуствения интелект, но това е невъзможно. Децата не могат да се конкурират с машините и изкуствения интелект на тема знания.“

Според Господинов по-важно е децата да се научат на критично мислене, тъй като българската образователна система не създава такова. Работещите в образователната сфера се изправят пред много предизвикателства, опитвайки се да научат децата на критично мислене, тъй като са рамкирани от учебници, които не възпитават, а запазват неутралитет. За да имаме критично мислене, трябва можем да формулираме мнение и да го защитим.

„Няма желание да се реформира системата, защото хората, които отговарят за реформите, са плод на друга образователна система и трудно се нагаждат към съвременните модели.“

Много от българските ученици търсят своя път навън, защото не можем да им осигурим достатъчно добри условия да останат в България. Една от катедрите на СУ „Св. Климент Охридски“ е спечелила престижна награда, която е в принос на науката, развитието на компютрите и технологиите – това е един от добрите примери, които трябва да заразяват и да показват бъдещето, изтъкна Господинов.

Ако мотивацията да станеш преподавател в големи градове като София е една, то в малките населени места е съвсем друга. Във връзка с промените на образователната система у нас трябва да се вземе предвид какво е това, което трябва да направи атрактивна професията учител за младите. Държавата и бизнесът имат своята роля в този процес, защото реформа като увеличение на заплатите е нещо нормално в съвременния свят и не е достатъчно, посочи Господинов.

„Заплатие на учителите не бяха пипани дълго време и увеличението не е шоково, а е заслужено и закъсняло.“

Освен заплатата обаче, има и много други фактори, които могат да създадат желание у учениците за учителска професия, вместо да се насочат към IT сектора, защото е по-привлекателен. Технологичният сектор е привлекателен и заради заплатите, но и защото предлага много добри социални пакети – нещо, което трябва да е храна за размисъл към Министерство на образованието, коментира още Господинов.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.