Прогнозите за заложения ръст от 3,2% на българската икономика догодина изглеждат доста оптимистични. Според Министерството на финансите ръстът тази година ще бъде по-нисък отколкото догодина, докато тенденцията в световната икономика е точно обратната – забавяне на икономическата активност, която ще последва и у нас. Включително прогнозата за инфлацията е по-ниска от тазгодишната, а очакваните приходи са по-високи, което очертава много несъответствия в предложения бюджет. Това заяви Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Според Стайков за ускоряване на икономическия растеж догодина финансовото министерство разчитат на по-малко внос, нормализиране на цени и да се намали в известна степен отрицателното търговско салдо. Очакванията са и за голям ръст на инвестициите, което изглежда нереалистично на фона на високите лихви.

„Държавата и нейната инвестиционна програма по никакъв начин не могат да заместят частните инвестиции и няма как да компенсират загубата на инвестиционния интерес. Държавата може да има положителен ефект, но той не може да замести цялостната тенденция на охлаждане на икономическата активност.“

Дефицитът през следващата година не е нещо изненадващо. Това, което буди притеснение е, че едновременно Министерството на финансите очаква по-висок икономически растеж от тази година, но запазване на дефицита на същите нива, което Стайков определи като „сериозно противоречие“ и „парадоксално твърдение“.

Според икономиста логиката би следвало да е обратната – ако се очаква по-висок икономически ръст, би трябвало дефицитът да започне да намалява.

„Ако се придържаме към по-реалистичните очаквания за по-нисък икономически растеж, тогава може да се очаква запазване на дефицита, тъй като намаляват приходите и разходите се увеличават.“

Високите капиталови разходи няма как да се изпълнят - това е буфер, изпращащ грешен сигнал, че държавата ще инвестира много, но това не се изпълнява. Когато това не се изпълнява, лесно се прехвърлят тези пари към други разходи без санкции на парламента, без обществено обсъждане и без оценка на ефектите от допълнителни разходи, коментира Стайков.

По-големият проблем за страната е инфлацията. Трябва да има целенасочена политика за ограничаване на ръста на цените, за да влезем в Маастрихтските критерии, което означава и охлаждане на икономическата активност – от една страна инструментите, с които управляващите и централната банка разполагат, не са безкрайни и не са от най-ефективните. От друга страна дали да се остави икономическият растеж да си свърши работата, да се натрупа ценовият ефект и когато се постигне по-високо ниво на т.нар. реална конвергенция, ръстът на инфлацията ще бъде по-нисък и по-лесно ще се изпълнят тези критерии, смята икономистът.

"Увеличението на доходите отново е около два пъти по-високо от инфлацията, което е още един проинфлационен фактор. Ако правителството наистина има желание да преследва тази цел, трябва да води антиинфлационна политика."

Остава проблемът, че се планират нови дефицити и не са свързани с планове за забавяне на икономическата активност, което повдига въпроса – защо е необходимо, когато икономиката расте, държавата да има толкова висок дефицит, посочи икономистът.

Според Стайков няма смели реформи в Бюджет 2024, а единствено се вижда увеличаване на разход. Системите ще работят по същия начин, като се увеличава финансирането им, но по-големият проблем от недостига на средства, е липсата на ефикасност при изразходването на тези средства.

Във връзка с ръста на глобалния минимален данък Стайков посочи, че няма компания, която иска да плаща по-високи данъци на фона на същото качество на услугите. Според икономиста корпоративният данък може да подпомогне решението на даден инвеститор да дойде в България, но не е достатъчно.

IT секторът у нас все още е малък, заетите в него не са голям брой и добавената стойност не е висока като дял от общата за страната. По отношение на максималния осигурителен доход той е поредната структурна реформа, която липсва – автоматично се увеличава без достатъчно обяснение. От друга страна в IT сектора увеличаване на максималния осигурителен доход едва ли би създал сериозна конкурентна пречка в сравнение с конкурентите в Централна и Източна Европа, коментира още Стайков.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.