Страховете по отношение на изхода от изкопаеми горива имат своите основания, защото енергийният преход започва да се развива със сериозни стъпки и се объркват всички средносрочни и дългосрочни планове, които се правят.  Това неудобство е разбираемо, но от друга страна трябва "да се простираме според чергата си", а в случая - според атмосферата си. Науката определя точно колко още можем да замърсяваме атмосферата, преди да влезем в етап на сериозни рискове за човечеството. Всяка страна, която залага на ядрената енергетика, като основно перо за декарбонизация, рискува да не успее. Това каза Генади Кондарев, старши сътрудник за региона на Централна и Източна Европа към E3G, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова. Разговорът с госта се проведе минути преди да станат ясни окончателните резултати от срещата COP 28.

Тази среща на COP 28 няма да постигне максималната си цел - да има силен език във финалния документ, който да призовава към изход и към много сериозно намаляване на използването на изкораеми горива в следващите години. Във всички версии за финалната декларация на конгреса се излага "едно богато меню от оправдания, за да могат производителите на изкопаеми горива да продължават със своя бизнес", каза Кондарев.

Надеждите това, което не успяхме да видим на тази среща се прехвърлят към следващата, защото "наистина вече живеем във времена на последици по отношение на климатичните промени. Призивът за утрояване на ВЕИ като дял от енергийната система от 2030 година е "повече от реалистична амбиция по цял свят", като е нужна политическа подкрепа, но относно утрояването на дела на ядрената енергетика съвсем не е така. Според гостът не е реалистично при ядрените мощности да видим утрояване. "Ние сме в десетилетието, когато трябва да се предприемат ясни стъпки".

Той обясни, че почти всички предвидени за изграждане ядрени мощности в момента, които са по-реалистични, са заместващи мощности. "Нереалистично е да си представим как сега една индустрия, която от десетилетия обещава да се научи да строи достатъчно бързо и безопасно, едва ли не на конвейер, ще намери решение на всички съпътстващи проблеми, като ядрените отпадъци и суровините. Гледам на този ангажимент като на опит ядрената енергия да запази нишова си позиция във времето".

"Каквато и политическа подкрепа да се получи, не мисля, че ще е реалистично да се постигне утрояване на ядрената енергия. Не мисля, че такова обещание може да бъде постигнато (...) Няма проект, който да е изпълнен в предвидения, обещан срок и бюджет. Всяка страна, която залага на ядрената енергетика, като основно перо за декарбонизация, рискува да не успее".

По отношение на инвестициите във ВЕИ сектора Генади Кондарев сподели, че развитието на сектора вече почти не се нуждае от подпомагане, а предизвикателството е по-скоро премахването на определени бариери и създаването на подходяща инфраструктура и гъвкави системи. Там има нужда от допълнителна подкрепа по отношение на политиките. "Защото самите възобновяеми източници вече функционират на пазарен принцип. Те са най-евтината енергия, която можем да си доставим. Предизвикателството е как можем в електроенергийната система да балансираме много висок дял от тези възобновяеми енергийни източници (...). Необходими са съвсем нови подходи, за да може да се стигне до състояние, в което може да се балансира енергийната система". 

"Вторият елемент, който все още пренебрегваме при планирането, независимо че Европа зададе тази стратегия още през 2020 година, е интеграцията на енергийните системи. Тоест, трябва да мислим потреблението на енергия в една цялост, а не да отделяме енергетиката - използване на топлина и охлаждане, енергия, която използваме в транспорта. На тези системи трябва да гледаме като на взаимосвързани". 

Живеем в нова енергийна реалност на нарастваща амбиция, където основният стълб на използването на енергия ще бъде основан на възобновяеми енергийни източници, подчерта Кондарев. "Това е преход, който не се случва от днес за утре, а отнема години, за да може да бъде финализиран като процес. В същото време усещането е, че започваме да се движим с много голяма скорост в тази посока и това кара всички да се чувстват некомфортно, защото високата скорост означава, че ако нещо не е бързо и добре планирано, то може да се озовем в ситуация, в която може да се наложи да правим обратни завои, а те не са желани в момента. Живеем във време, в което се налага да преосмисляме планове и стратегии много по-често и с много по-голяма скорост, отколкото преди". 

Как Гърция преобръща първоначалните си планове за преход и защо? Какви са решенията на Германия? Какво е мястото на петрола и газа в енергийния преход? Българската делегация на климатичния форум за пръв път беше около 250 души - какви са ползите и изводите от този ход? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.