Светът се нуждае от ядрени мощности, за да постигне своята енергийният преход и да се достигне въглеродната трансформация, тъй като електрифицираният дигитален свят се нужда от повече ток. Ако прекалено много се инвестира в евтина ядрена енергия и тя намали цената на енергията, която доставя – това съдържа определен риск – да загубим материалния интерес от продължаване на инвестициите в зелени технологии, което е ключовият компонент на декарбонизацията. Трябва да се направи анализ, в който какъв да бъде делът на ядрената енергия в процент, в който тя помага без да спира позеленяването на икономиката, това коментира Косьо Стойчев, ръководител на катедра "Регионална и политическа география" към СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
Изводите от срещата COP28 са, че светът е на прав път, но някои прогнози, направени последните години, се оказват свръх подценени или свръх надценени, каза Стойчев. Гостът допълни, че светът се нуждае от ядрени мощности, за да постигне своята енергийният преход и да се достигне въглеродната трансформация, тъй като електрифицираният дигитален свят се нужда от повече ток.
„COP28 всъщност ни каза, че ние се борим да не преминем 1,5 градуса глобална промяна на температурата; Мисля че сме се запътили да прелетим през 1,5 градуса и според мен реалната стойност на промяна ще бъде около 2 градуса.“
През последните десетилетия ядрената енергетика пострада много, защото се наложиха много ограничения и регулации, заради разбирането, че тя е високо рискова, обясни гостът. Всяка енергия има риск, но предимството на ядрената енергетика е, че тя е силно локализирана като правителствата могат да подсигурят контрола с цел да гарантират сигурност, допълни гостът.
Приемането на цел за утрояване на ядрената енергия до 2050 г. би означавало, че малкото производители, концентрирани само в няколко държави, на ядрени реактори ще трябва да увеличат производствата си три пъти, което би направило тази индустрия свръх печеливша. Въпросът за страни като България би бил – от къде ще закупим такова оборудване, на каква цена и кой би ги поддържал. След утрояване на ядрените мощности ще трябва да се намери решение за справяне с отпадъците, които ще бъдат произведени в следствие на тази енергия.
„В една система, която е глобална, а енергийната система на електроенергията се глобализира и продължава да се глобализира, тя се вътрешно балансира между отделните държави. При равни други условия в икономическата география се появява един компонент – остава само онзи източник, който е най-евтин; Това означава, че ако прекалено много се инвестира в евтина ядрена енергия и тя намали доставките си на енергия и цената на енергията, която доставя – това съдържа определен риск – да загубим материалния интерес от продължаване на инвестициите в зелени технологии, което е ключовият компонент на декарбонизацията. Трябва да се направи анализ, в който какъв да бъде нейния (на ядрената енергия) дял; в процент, в който тя помага без да спира позеленяването на икономиката.“
Според гостът, частния бизнес в страна е осъзнал нуждата от зеления преход, но въпросът сега е енергийният баланс. Следва една еволюция на потреблението на енергетиката, тъй като бизнесите ще произвеждат собствена енергия и ще се стремят все по-малко да купуват от държавата, с което идва нуждата от баланс между собствените производства и държавното производство.
„Няма да има българско предприятие, което да не се опита да произвежда енергията си; по зелен способ, за да намали бъдещите си разходи.“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.