С приемането на директивата за нефинансово отчитане на предприятията, корпоративната социална отговорност, която бе доброволно усилие на бизнеса, вече е законово задължение, като има 12 стандарта, обхващащи тази отговорност, по които компанията трябва да се движи и да постига устойчиво развитие. Дори и формално от догодина малките предприятия не са задължени на нефинансово отчитане, то ако участват във верига на доставки, в която има по-голяма компания, тя има право да изисква от всички по веригата на доставки такова отчитане. Трябва да инвестират над 260 милиарда евро за една година, в рамките на ЕС, за да се отговори на изискванията за отчитане, сочат изчисленията, това коментира Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
От 1-ви януари 2024 г. нефинансовото отчитане влиза в сила за големите предприятия с над 500 служители, от 2025 г. влиза в сила за компании с над 250 служители, а от 2026 г. вече и за най-малките на фондовата борса предприятия.
Ангелова обясни, че дори и формално от догодина малките предприятия не са задължени на нефинансово отчитане, то ако участват във верига на доставки, в която има по-голяма компания, тя има право да изисква от всички по веригата на доставки такова отчитане. В случаи, в който малко предприятие откаже да даде такъв отчет, то лидера по веригата на доставки може да изхвърли малкото предприятие. Ако малкото предприятие участва в повече от една верига за доставки, то ще се изисква повече от един такъв отчет, за които малкото предприятие няма финансовата възможност да предостави.
Има нужда от информационна кампания от страна на ЕС и България, което ще е в помощ на малките предприятия.
„На европейско равнище; Европалати направиха такова изследване и всъщност се оказва, че малките и средни предприятия биват мотивирани да правят каквито и да е инвестиции в устойчивост, основно от банки, техни лидери на веригата на доставки, от изисквания на клиентите и едва 5% го правят осъзнато и доброволно. Това, което ние знаем е, че за да получим ефекта на снежната топка поне 25% от предприятията трябва да има тази осъзнатост. Тоест ние не сме си свършили работата да информираме, мотивираме и обясним на малките и средни предприятия какво се очаква от тях.“
Малките и средни предприятия, които са изтощени от Covid пандемията, висока цена на електроенергия, натиска за увеличение на заплатите и липсата на персонал, сега трябва да инвестират над 260 милиарда евро за една година, в рамките на ЕС, за да се отговори на изискванията за отчитане, сочат изчисленията.
За справянето на малкия бизнес, гостът смята, че изискванията трябва да са същите като на ЕС и да не се налага да отделят много средства за одитиране. Има предложение за частична верификация на данните, което би улеснило процеса и намалило разходите около него, но това ще влезне в сила едва 2028 г. Но отново идва проблемът, че лидерът във веригата на доставките може да поиска по-скоро тази отчетност, каза гостът.
Бюджет 2024 топи спечеленото финансово пространство, като залага твърде завишени макроикономически параметри, каза гостът. Тези завишени параметри се изразяват в завишения ръст на БВП и по-висока инфлация, което води до надценена приходна част. Гостът смята, че липсата на буфери в бюджета ще доведат до по-голям дефицит и изтеглянето на нов дълг, което би ни отдалечило от еврозоната.
Влизането в еврозоната би била добра стъпка за малките и средни предприятия, тъй като ще сме защитени от макроикономически шокове, каза гостът.
Има нужда от улесняване на достъпа на работна ръка от чужбина на нашия пазар, тъй като липсата на работна ръка е сериозен проблем на малките и средни предприятия, а с нови промени от страна на ЕС, може България да загуби повече кадри в полза на западна Европа.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.