Няма нищо лошо в това държавата да тегли нов дълг, въпросът е за какво се изразходват тези средства. Парите не трябва да се насочват само за увеличение на пенсиите, а да се инвестират в това да има добра основа за икономически растеж. Това каза доц. д-р Джеймс Йоловски, главен експерт във Фискалния съвет на България, зам.-ректор на ВУЗФ, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
„В последните години основният двигател на нарастващите бюджетни разходи са средствата за пенсии. Може би това не е начинът. Със сигурност пенсионерите имат нужда от достоен доход, със сигурност доходите им трябва да растат, но това по-скоро трябва да се случи чрез реформа на самата система“, коментира събеседникът.
„Когато това е с цената на високи дефицити, с нарастване на разходите (което е проинфлационен импулс), това означава, че ние увеличаваме доходите на пенсионерите номинално, но това, което те реално могат да си купят, не е много повече.“
Проектобюджетът за 2024 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза до 2026 г. предвиждат запазване на политиката на бюджетен децифит (между 2,5% и 3,0%), като дават възможност държавният дълг да нарасне с още 25 млрд. лв. в номинална стойност в следващите три години. Очакванията са в края на тази година дългът да е 40,533 млрд. лв., а в края на 2026 г. - 65,566 млрд. лв. В следващите години в Консолидираната финансова програма най-много (в абсолютна стойност) ще нарастват разходите за пенсии – от 19,259 млрд. лв. през 2023 г. до 25,572 млрд. лв. през 2026 г.
Според Йоловски по време на заседанието на бюджетната комисия в парламента, на което бе разгледан Бюджет 2024, от БНБ и от Фискалния съвет са се обединили, че предложената политика по отношение на бюджетния дефицит и държавния дълг е твърде агресивна и може да бъде проинфлационна. Събеседникът припомни, че България има средносрочна бюджетна цел, която допуска до 1% бюджетен дефицит и когато това ниво се надхвърли, би следвало да има план със стъпки за подобряване на бюджетното салдо. Това обаче не се прави и всяка година бюджетът се планира „на ръба“. По-лошото е, че фискалната политика на теория трябва да е антициклична, да не „налива масло в огъня“, а в момента тя е проциклична, добави той. (бел. ред. - всички страни, които са приели еврото или са във валутния механизъм ERM II, имат средносрочна бюджетна цел, която не трябва да надвишава 1% бюджетен дефицит. Виж повече – тук).
Заложеният ръст на брутния вътрешен продукт от 3,2% през 2024 г. е доста оптимистичен предвид сигналите и индикациите от европейската икономика. Това също крие рискове, свързани с приходите в бюджета, с тавана на бюджетните разходи и с дефицита, заяви още зам.-ректорът на ВУЗФ. Нямам категоричен отговор откъде идва този оптимизъм на Министерството на финансите при положение, че прогнозите на други институции, вкл. на БНБ, са по-консервативни. Ако този риск се реализира, това означава да не изпълним един формален критерии за еврозоната, който по принцип е изцяло в наш контрол, добави той.
С държавния дълг има и друг важен момент - числата се представят като по-ниски, защото се пречупват през призмата на съотношението дълг към брутния вътрешен продукт. А БВП нарасна изключително много в номинално изражение в последните години най-вече заради инфлацията, обясни Йоловски.
„Като се представя като дял от БВП, дългът не изглежда толкова страшно, но така не обръщаме внимание какво се случва в номинално изражение. А това е важно, защото разходите за лихви нарастват много, а и лихвите вече не са толкова ниски, каквито бяха в края на пандемията. Оттук нататък тези разходи за лихви доста ще ни тежат и за да ги покриваме, ще трябва се откажем от нещо друго, което ще бъде доста съществено за бюджета. Дали ще са пари за здравеопазване или образование – ще трябва да решим сами.“
За постигане на по-висок икономически растеж в средносрочен и дългосрочен план трябва да се използват всички възможности. Инвестицията в инфраструктура е базовото ниво. Сред икономистите има популярна шега: „Ако не знаеш как се управляват публичните финанси, винаги може да инвестираш в инфраструктура“, каза Джеймс Йоловски.
Инфраструктурата създава условия за развитие на търговията, за мобилност, но ние по-скоро трябва да видим дали не може да преструктурираме икономиката си. За целта трябва да се отвори широка дискусия, призова гостът.
„Виждаме, че процесите в световен план са много динамични, технологиите се развиват изключително бързо и има риск българската икономика изведнъж да стане нискоконкурентна. Бързото развитие на изкуствения интелект и други процеси със сигурност ще доведат до нуждата от преструктуриране на множество сектор. IT секторът в България е перспективен и проспериращ и си струва да се насърчава развитието му, защото това ни дава конкурентно предимство.“
В същото време в държавния бюджет за 2024 г. и в проектобюджета на ДОО се залага повишение на максималния осигурителен доход от 3400 на 3750 лв. (през 2025 и 2026 г. ще се увеличи съответно на 4130 и 4430 лв.) Това ще се отрази основно на заетите в IT сектора, който е носител на прогреса, на високотехнологичното развитие в България.
Това е сложен въпрос, зависи как точно ще подходим към максималния осигурителен доход. Това е увеличение на данъчно-осигурителната тежест, което не беше посочено като приоритет в програмите на партиите от управляващото мнозинство и може би за това идва като някаква изненада, коментира гостът.
Въпросът е, че с максималния осигурителен праг са свързани и много други показатели. Под негово влияние ще имаме допълнителен импулс за нарастване на доходите, на средния осигурителен доход. А това пък ще доведе също до нарастване на пенсиите, обясни Йоловски.
„Да не забравяме и че в момента водим много активна политика за увеличаване на доходите - и с минималната работна заплата, и с максималния осигурителен доход. Ако работодателят ви иска да си запазите нетния доход, той ще трябва да ви увеличи заплатата. Иначе от 1 януари 2024 г. ще получавате по-малко, отколкото през декември. Но тази политика, когато не е съчетана с производителността на труда, има много мощен проинфлационен импулс“.
Доходите ни трябва да догонват средноевропейските, но ако това не се случва с производителността, всъщност ще се повишават цените на стоките. И това, че доходите растат в номинално изражение, не означава, че ние ще можем да си купим повече стоки и услуги с тях, каза събеседникът.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.