Всяка втора компания вече използва генеративен изкуствен интелект. Двойно по-честа е употребата в България спрямо Германия – 25% спрямо 13%, но повече се тества в Германия, отколкото у нас. Обяснението за това е различната фаза във въвеждане на политики, правила и стратегии. В Германия всичко трябва първо да бъде регулирано, докато българските компании действат по-хаотично. Това заяви Камен Кънев, управител на Leadership Support в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Според Кънев основната разлика по отношение на използване на изкуствен интелект в немски и български компании, са именно правилата. Всяка втора немска компания има правила – 15% имат правилник, а 1% имат стратегия. Много повече отчитат рисковете, адресират се и във връзка с тях се въвеждат обучения. 90% от компаниите или са планирали, или предстои да планират такива обучения на база вече съществуваща стратегия. Докато при българските компании обучението е синоним на стратегията.
Рисковете, които притесняват Германия, са изтичане на лични данни и интелектуалния труд. Въпросът е дали може да изтече наш интелектуален труд през публичен модел, както се случи със Samsung в началото на годината. Ако ние по някаква причина получим интелектуален труд на някой друг без да знаем, че е защитен, подлежим на легален риск и плагиатстваме без да знаем, че го правим. Предстоят сериозни регулации по темата както в ЕС, така и в САЩ, коментира Кънев.
„Обект на законодателния акт за регулация на изкуствен интлект на ЕС е взимането на решения – наблюдения за рискови фактори, взимане на решения от страна на AI, касаещи човешки животи или дискриминиране на определени хора.“
Относно сферите, в които най-бързо навлиза изкуственият интелект, най-висок процент се отчита в IT сектора – 47%, последван от маркетинг – 39%, научна и развойна дейност – 29% и областта на човешките ресурси – 27%, посочи Кънев.
Основни конкуренти на ChatGPT за създаване на съдържание са Bing AI на Microsoft и Google Bard. Bing AI се опитват да отговорят на едни от рисковете, като съдържанието, което генерира да остава само за вас, след което бива изтрито и изчезва. Различават се и с това, че Bing AI дава директен линк към източниците, които са използвани за всеки един цитат, за да може лесно да бъде проверена информацията. Когато става въпрос за изображения, Midjourney и DALL-E са най-популярни. В България те по-скоро се употребяват от дигитални агенции за създаване на графично съдържание, докато инструментите за създаване на текстово съдържание, са популярни навсякъде, отбеляза още Кънев.
Различни инструменти, базирани дори само на OpenAI, излизат около 50 варианта на седмица. Очакванията на Кънев са, че голяма част от тях ще отпаднат, и ще останат само най-ефективните, както и очаква разработването на по-цялостен продукт. Все още качеството не е достатъчно добро, като 28% от хората твърдят, че накрая трябва да има човешка намеса, за да се финализира процесът. Microsoft[li1] имат сериозни намерения в тази посока като твърдят, че ще могат да създават готови оферти на база вече създадени такива, каза Кънев.
„Без да има правилници за употреба и след това задълбочено обучение, няма как да има истинска корпоративна употреба на изкуствен интелект.“
Нова длъжност, за която започна много да се говори, е AI strategist, но тя се различава от длъжността за създаване на стратегии. Нейната функция е да следи всичко ново в изкуствения интелект и на база на разработената вече стратегия, дава препоръки за оптимизиране на процесите на дадена компания.
Кънев разказа и за съвмествен проект между Leadership Support и БАН по модел, който да подобри лидерските възприятия, който също ще е базиран на изкуствен интелект.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.