Държавният дълг ще се увеличи с над 40 млрд. лв. в края на мандата на сегашното управление. Това е ужасно, това е ляв популизъм от невиждан тип за последните 25 години. Ако гледаме бюджетните разходите като процент от БВП, сега са най-популистките години от началото на прехода. Дори левите правителства на прехода харчеха по-малко като процент от БВП, отколкото се харчи сега. Това коментира Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката, управляващ партньор в „Експат Капитал“, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Проектобюджетът за 2024 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза до 2026 г. предвиждат запазване на политиката на бюджетен децифит, като дават възможност държавният дълг да нарасне с още 25 млрд. лв. в номинална стойност в следващите три години. Очакванията са в края на тази година дългът да е 40,533 млрд. лв., а в края на 2026 г. - 65,566 млрд. лв. В следващите години в Консолидираната финансова програма най-много (в абсолютна стойност) ще нарастват разходите за пенсии – от 19,259 млрд. лв. през 2023 г. до 25,572 млрд. лв. през 2026 г.

„Мамутът в стаята са пенсиите. Държавният бюджет трябва да има съвсем различни параметри. От 2019 г. до 2027 г. можеше и трябваше да имаме бюджетни излишъци, а не главоломни дефицити между 3 и 4%. Въпросът за дефицита не е цифров, а манталитетен. Ако не бяхме част от ЕС, ако ги нямаше Маастрихтските критерии и ако не бяха опитите за влизане в еврозоната, колко щеше да е дефицита според тези управляващи? Отговорът е Мечо Пух: колкото повече е дефицитът, толкова по-добре. Ако могат да направят всяка година по 10% дефицит, те ще го направят. И знаете ли какво ще кажат: че още сме далеч от Маастрихтския критерий за дълг - до 60% от БВП. Това не е отговорно поведение на хора, които мислят за утрешния ден.“

В края на май т.г., броени дни преди да започне мандата на правителството на Николай Денков, държавният дълг възлизаше на 37,797 млрд. лв. А в края на 2021 г., когато бе избрано правителството на Кирил Петков, държавният дълг беше 32,510 млрд. лв.

На въпрос дали би приел увеличение на държавния дълг, ако средствата се насочват към изграждане на инфраструктура (магистрали, първокласни пътища, жп линии, дигитална инфраструктура, индустриални зони и др.), Николай Василев отговори, че има различна представа за пазарната икономика. Инфраструктурата трябва да се строи с концесии, а не през държавния бюджет, където преобладават лоши проекти, с големи злоупотреби и мегазакъснения. Тези обекти трябва да се строят от частния сектор, а държавата да си спести парите и да не си увеличава дълга, каза събеседникът. Той обърна внимание на факта, че напоследък в бюджета се залагат големи капиталови разходи, които обаче не се осъществяват.

Гостът подкрепя дипломатичното изказване на ръководителя на БНБ, което подтиква държавата да ограничи дефицита и предлага въвеждането на буфер в бюджета за справяне със съответни рискове при приходи. Василев каза, че в момента няма криза, която да налага държавата да изразходва повече от това, което произвежда. Той потвърди необходимостта от значителен буфер в бюджета, заради на възможни рискове като слаб БВП, войни, природни бедствия, мигрантски вълни и рецесия, като смята, че управляващите не мислят в дългосрочен план при вземането на решения.

Гостът се надява, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще превиши прогнозите, но се опасява за износа, заради не доброто представяне на Европейската икономика. Той допълни, че вътрешното потребление по-скоро ще остане силно, но вдигането на социалните разходи, с цел повишение на потреблението, не е правилният икономически път, като смята, че държавните инвестиции са твърде малко.

„Влизането в еврозоната би се отразило положително на цените на всички български активи: имоти, ценни книжа, стойност на компании, на всичко. Влизане в еврозоната ще бъде най-доброто нещо, което може да се случи на нацията през следващите години.“, каза гостът.

Но не вярва, че времевата рамка за влизането ни в еврозоната е добре управлявана и ще бъде постигната.

В последната си книга гостът подчертава няколко приоритета в политиките, като за два от тях не се забелязват видими промени, като специално се посочва липсата на реакция в демографската политика. Относно дългосрочната финансова стабилност, гостът каза, че тя се влошава всяка година. Въпреки подобрението в насочването на страната на Запад, се отбелязва липса на подобрение на мерките за мигрантски риск. Той добави, че най-големият краткосрочен риск за страната ни е повече войни по света, а най-големият дългосрочен е мигрантска криза.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Б. Иванчев: Годината, която изпращаме, би била успешна ако дефицитът бъде до 3%

Фермери са пред колапс, има фалити на малки стопани, а се вдига осигурителният доход

България ще тегли рекорден дълг догодина на по-ниска цена, ако запази пътя към еврото

Въвеждането на "културни паспорти" трябва да бъде приоритет в Бюджет 2024