Увеличаване на минималната заплата – като концепция е много хубаво нещо, но когато минималната заплата започне да настига средната в дадени региони, това показва един системен проблем. Семейните бизнеси от Сдружението на фамилния бизнес – България се влияят пряко от промените в данъчните закони, но едва ли повишението на минималната работна заплата ще се отрази, тъй като повечето от бизнесите там нямат наети работници на минималната или близко до минималната работна заплата, това коментира Иван Стайков, FBN Bulgaria, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Семейните бизнеси от Сдружението на фамилния бизнес – България се влияят пряко от промените в данъчните закони, но едва ли повишението на минималната работна заплата ще се отрази, тъй като повечето от бизнесите там нямат наети работници на минималната или близко до минималната работна заплата, каза Стайков.

Гостът обясни, че от сдружението не са против повишението на минималната работна заплата, но не подкрепят подхода и метода, по който се случва, тъй като показва тенденция на това, да не се анализират решенията и да не се разглежда ефекта върху региони с различна икономическата структура и бизнес климат.

„Увеличаване на минималната заплата – като концепция е много хубаво нещо, тя таргетира хората в най-неизгодна позиция; Но когато минималната заплата започне да настига средната в дадени региони, това показва един системен проблем, структурен казус“.

Компаниите от сдружението имат добро производство и износ, а някои от компаниите имат и офиси и клонове в чужбина, но предизвикателството в по-изоставащите региони на България е това, че липсват кадри в различни сектори. Според госта решението се крие в многообхватни вътрешни обучения, съчетано с директна работа с училища и университети.

„Това е нещо, което бизнесът прави; нещо, което трябва да прави; Много бизнеси смятат, че това не е тяхно задължение, докато ние смятаме точно обратното. Разбира се е скъпо, разбира се е трудно, но трябва да се прави, но това е едната ос, по която се действа. Другата е либерализация на труда; Възможността да използваме кадри от други държави, които да попълнят тази все по-нарастваща дупка в предлагането и търсенето на човешки ресурс “

Гостът допълни, че това е предимно частна самоинициатива на всяка компания, а училищата и университетите реагират много положително, като има членове на сдружението изградили лаборатории за практика на студенти. Но проблемът се крие в административната тежест, която е много голяма.

Семейните компании у нас са социално ориентирани и инвестират в технологии и зелени проекти. Според госта те държат да инвестират в средата, за да я подобряват, но има голяма разлика между зелената политика на една компания и държава.

Стайков обясни, че компаниите стават по-зелени, но не със темпа и начина, по който се очакваше, тъй като административните пречки са големи. Според госта, въпреки възможността компаниите да станат по-независими в генерирането на енергия за производствата си, развитието на държавната енергийна инфраструктура е много различна от тази на компаниите.

Статистиката сочи, че предаването на семейния бизнес през поколенията е доста неуспешно, тъй като между първо и второ поколение се предават само 10% от бизнесите, а между второ и трето – 3%. Гостът заяви, че у нас има силни традиции в семейството, но предизвикателството е да се въведат и в семейния бизнес, ако това се получи наследяването ще е естествен процес.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.