Световната здравна организация поиска информация от Китай относно масовите случаи на пневмония при децата. Властите на страната отговориха в рамките на 24 часа и посочиха, че ситуацията се дължи на комбинация от няколко познати респираторни заболявания, като грип, респираторно синцитиален вирус, аденовируси и микоплазма. Една от основните причини за големия брой болни е, че много деца изобщо не са се срещали с тези вируси заради строгите ограничения свързани с политика за нулев Covid. Това каза проф. Радостина Александрова, Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН, в предаването "Бизнес старт" с водещ Роселина Петкова.

Всяка година има определен брой деца, които се срещат за първи път с даден патоген, като грип, респираторно синцитиален вирус и други, но изглежда изключително строгите мерки предприети от властите в Китай, са им попречили. Това няма как да не повиши ръста на болните. Това са неща, които миналата година се случиха и в Европа, и в САЩ, каза проф. Александрова. Не трябва да забравяме, че ноември и декември са най-студените месеци в Китай, допълни тя.

„Другото нещо е, че тази пневмония засяга основно малки деца, което показва на учените, че не става дума за някакъв нов патоген просто защото хората от по-високите възрастови групи явно са се срещали с нещо подобно и не са засегнати толкова силно“.

На въпрос съществува ли риск от разпространението на пневмонията и извън Китай, тя заяви, че такива патогени циркулират в различните държави по света, но риск няма, защото тези бактерии са ни познати, за разлика от SARS-CoV-2, който беше нов за всички.

„Няма как да говорим за износ на нещо ново и различно“

Проф. Александрова цитира статия от научното издание Lancet, в която се описва, че пневмонията предизвиква епидемии в Азия и конкретно Китай на всеки една до 3 години, а последната такава е била в края на 2019 година. Тя обаче прекъсва много бързо заради мерките срещу Covid-19 и до началото на тази година разпространението на патогена е било много ниско. Тя напомни, че броят на патогените в околната среда е голям и всяка държава се бори със специфични спецификации.

Кои са най-сериозните предизвикателства пред българската здравна система? Какви мерки трябва да предприемат хората, за да не се задълбочава проблемът с резистентността към антибиотици?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Глобална координация би могла да реши проблема с резистентността към антибиотици

Недостигът на лекарства е преодолян, но пием твърде много антибиотици

СЗО: До 2050 година 10 млн. души годишно ще умират заради антибиотична резистентност