Най-големите притеснения, като извод от новия доклад на Институт за пазарна икономика (ИПИ) тази година, са загубата на човешки капитал, което е породено от намалялата продължителност на живот от пандемията и липсата на баланс между раждаемост и смъртност. Липсата на човешки капитал не би била заменима и с развитието на технологиите или модернизацията на производството. Професионалното образование в много места не съответства на профила на местната икономика, като половината от завършващите или няма да си намерят работа по специалността, или ще се пренасочат в друга област, или в чужбина, това коментира Зорница Славова, старши икономист към Института за пазарна икономика, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
Изводите от новия доклад на Института за пазарна икономика "Регионални профили", който е за 12 поредна година, преповтаря изводите на предшествениците си, като някои разлики в компонентите са засилени, а други отслабени, каза Славова. Най-големите притеснения, тази година, са загубата на човешки капитал, което е породено от намалялата продължителност на живот от пандемията и липсата на баланс между раждаемост и смъртност. Гостът обясни, че липсата на човешки капитал не би била заменима и с развитието на технологиите или модернизацията на производството. Безработицата у нас е на ниски нива, като работодателите даже не могат да намерят необходимите кадри, а това ще бъде водещ проблем в следващите години, смята гостът.
Вижда се, че в големите области, в които услугите са по-силно застъпени като: София, Варна и Бургас има повече висшисти, а в по-промишлено развитите области делът на работниците със средно образование доминира. Притеснително е и делът на слабите оценки от националното външно оценяване у нас, като има шест области, в които над 25% от зрелостниците са получили слаба оценка.
„Ние разработваме, специално за изданието на регионални профили, един индекс на съответствието на професионалното образование и профила на местната икономика, за да видим къде те си съответстват, къде бизнесът може да разчита на кадри от професионалното образование, защото не може всички да са в София и виждаме, че в останалата част от страната, не услугите са този сектор, който осигурява доходи и заетост, а индустрията е източник на благосъстояние, работа за хората и на заплати.“
Професионалното образование в много места не съответства на профила на местната икономика, като половината от завършващите или няма да си намерят работа по специалността, или ще се пренасочат в друга област, или в чужбина.
Начинът да се засили икономическото развитие на градовете, които не са икономически центрове, е образованието, гостът обясни, че един от лидерите в средното образование са Смолян, но липсата на инвестиции и инфраструктура в областта водят до това, тя да е донор на човешки капитал за страната и чужбина, обясни гостът. Тя допълни, че икономическите лидери са градовете, до които има магистрала, особено по Южната дъга от София до Бургас, липсата на такава пътна инфраструктура е и един от проблемите с инвестициите в области като Смолян. Освен Икономическото развитие хората търсят социални услуги, от които добро образование, сигурност и добро здравеопазване.
Децентрализацията би допринесла за развитието на по-изостаналите градове, тъй като ако част от подоходния данък остава в общината, а не отива за централния бюджет, това би стимулирало местните власти да привличат инвестиции в региона.
„ Там където има най-много инвестиции (и вътрешни и преки чуждестранни инвестиции, и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи) са пряко свързани с произведената продукция, оттам и с доходите (заплатите) и като цяло с БВП.“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.