Ако общините повишат данъците върху недвижимите имоти, приходите трябва да бъдат инвестирани за подобряване на градската среда. Много хора смятат, че имотът им е само зад тяхната врата, но той включва и входа (общите части), и градинката, и инфраструктурата около сградата. Градската среда няма как да бъде поддържана без средства. Това заявиха Александър Бочев, новоизбран председател на Национално сдружение „Недвижими имоти“ и Добромир Ганев, бивш председател на НСНИ, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Евентуално рязко повишение на данъчните оценки през 2024 г. едва ли ще доведе до автоматично увеличаване на имотните данъци, защото крайната дума ще е на общинските съвети. Но дори и данъците да се вдигнат, това няма да повлияе на активността на имотния пазар, защото увеличението няма да е много голямо, коментира Александър Бочев.
Добромир Ганев допълни, че повишението на данъчните оценки е „абсолютно справедлив процес, даже изключително закъснял, който няма да се отрази съществено на имотния пазар“.
„Данъчните оценки не са актуализирани от много години. В някои райони на големите градове пазарната стойност на жилищата вече е 2-2,5 пъти над данъчната оценка. А липсата на достатъчно приходи затруднява реализацията на общинските инфраструктурни проекти“.
Гостите коментираха промените в Закона за местните данъци и такси (виж тук), които бяха приети от Министерския съвет и които предвиждат актуализация на данъчните оценки на имотите на всеки две години. Актуализация ще се прави при изменение на пазарните цени на жилищата с над 10% за двугодишен период, като се използват данните на НСИ.
Предложението е на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и целта му е „преодоляване на разминаването на размера на данъчните оценки на имотите в някои населени места спрямо съвременните пазарни и социално-икономически условия в страната“.
Ако текстовете бъдат приети от Народното събрание, това е възможно да доведе до рязко повишение на данък сгради и такса смет, но крайното решение ще бъде на общинските съвети. Според калкулации в медиите с новите данъчни оценки увеличението на данък сгради и такса смет от 1 януари 2024 г. в някои градове (и зони) може да достигне 30%, а според други сметки – дори 65%. Повишението на данъчните оценки в някои случаи би довело и до по-висок местен данък при прехвърляне на имот (данъка при възмездно придобиване на имущество).
Събеседниците акцентираха и една от най-важните каузи на националното сдружение: проектозаконът за посредническите услуги при сделки с имоти. Актуализираният проект, който е внесен в Народното събрание, ще бъде един от приоритетите на новия председател на сдружението.
„Регулацията на посредническата дейност е важна за повишаването на доверието на имотния пазар - както на крайните потребители към бранша, така и между участниците в посредническия бизнес“, обясни Александър Бочев.
„Проектозаконът цели основно повишаване на квалификацията на брокерите, както и налагане на правила за извършване на тази дейност. Така ще се подобри качеството на услугата и потребителите ще се чувстват много по-сигурни. И не на последно място – регистърът на брокерите и агенциите, който сега е доброволен, ще стане задължителен.“
Посредниците в България от години работят без регулация, но друг е въпросът дали има справедливост. Ние искаме да ограничим лошите практики на пазара с Етичен кодекс, който да важи за абсолютно всички брокери и агенции, каза Добромир Ганев.
Пример за некоректна практика е продажба на имот, при която е записано, че „офертата е само за частни лица“, каза Александър Бочев.
„Това означава, че брокерът цели да направи двойна сделка - да вземе комисиона и от продавача, и от купувача. Тогава чий интерес защитава този брокер – на едната страна или на другата? И дали така ще се постигнат най-добрите условия за продавача? С тази практика се нарушават интересите на продавача, защото се ограничава голяма част от пазара – тези купувачи, които се представляват от други брокери.“
За повишаване на доверието на имотния пазар ще бъде добре, ако Агенцията по вписванията започне да публикува подробни данни за реалните цени, на които се сключват сделките с имоти, каза Добромир Ганев.
Агенцията притежава добре разработената „Интегрирана информационна система за кадастър и имотен регистър“ (ИКАР), но най-вероятно няма човешкия и финансов капацитет, за да „гледа дълбоко“ в нотариалните актове и в системата да се вкарват повече параметри, обясни Ганев.
„Но софтуерът съществува и трябва да се натиснат съответните институции, за да стартира въвеждането и публикуването на детайлна информация от нотариалните актове.“
Добромир Ганев направи равносметка за двата си поредни мандата начело на НСНИ, като акцентира върху стартирането на доброволния публичен регистър на брокерите и агенциите. Приключихме и със създаването на MLS системата (Multiple Listing Service), която вече позволява реален бизнес между брокерите, добави Ганев.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.