Въвеждането на глобален минимален данък в българската нормативна база е задължително. Това е част от проекта BEPS, насочен срещу отклонението на данъчно облагане, и изисква всички големи мултинационални компании с оборот над 750 млн. евро на година да дължат минимум 15% ефективна данъчна ставка върху своите печалби. България няма как да избегне тази европейска директива и ще се приеме т.нар. национален допълнителен данък. Засегнатите дружества от този режим, за които ще има увеличение на данъчната тежест, ще бъдат около 1000. Глобалният данък е много сложен режим и макар първата година, за който той ще влиза в сила 2024 г., реално първото деклариране ще бъде през 2026г. Това заяви Пламен Донев, дипломиран експерт-счетоводител и преподавател по Данъчно облагане в УНСС, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Донев направи разграничение между номинална ставка и ефективна данъчна ставка. Ефективната данъчна ставка на България е съизмерима с тази в западните държави. Според официални данни на Организацията по икономическо сътрудничество и развитие сред мултинационалните групи, ситуирани в Европа и Северна Америка, 70% от тях имат данъчна ставка по-ниска от 15% - на този фон България не е с ниско ниво на данъчно облагане.

Според експерта една от слабостите на сегашния законопроект е, че България не прилага изключение за съществена икономическа дейност, а именно дружествата, които са наели много персонал и имат големи разходи за заплати, могат да намалят своя дължим допълнителен данък.

В най-голяма степен ще бъдат засегнати компаниите, които се занимават с outsourcing на услуги, изнесените центрове, IT компаниите – а това са компаниите, които дават най-голям принос към ръста на БВП у нас.

По отношение на рисковете Донев посочи, че ако България въведе режим на глобален данък, който е по-тежък от този в западноевропейските държави, ще даде ясен стимул на компаниите да не развиват дейността си за напред в България.

„Абсурдно би било привидно държава с ниска данъчна ставка, да се окаже с по-висока тежест на данъчно облагане.“

Нулевата ставка за хляба и брашното ще продължи както е зададена до средата на 2024 г. Продължават и дискусиите за това трябва ли да останат намалените ставки за ресторантьори и другите специални изключени групи, посочи Донев.

„Гилдията сме категорично против диференциране на ДДС ставки, защото те създават множество трудности в бизнеса и по-големи възможности за данъчни отклонения, и естествено се отразяват върху по-ниски приходи в държавния бюджет. Намалената ДДС ставка не води до по-ниски цени.“

Във връзка с изказването на финансовия министър за оставането на 9% ДДС за ресторантьори и хотелиери, ако се въведат допълнителни мерки за изсветляване, Донев заяви, че това е признание на данъчната администрация, че не може да се справи с проблема в сектора.

„Това е въпрос на слабост на контролните механизми. Не е начинът чрез намалени ДДС ставки да се бори този проблем – трябва да намерят по-добър подход на работа.“

По отношение на предложението всички заведения с оборот под 100 хил. лева да преминат към патентен данък Донев уточни, че е по-лесно за администриране и влиза като приход в общинските бюджети, а не в държавните.

„Не е проблемът, че не се знае къде какво се прави като незаконни практики, а че явно не се прилагат достатъчно добре ресурсите, с които разполага администрацията, за да противодейства на такива практики.“

Донев определи промените в данъчната система като „преднамерена политика“ и с цел „да се върже бюджета“ се преминава към некоректни данъчни практики от страна на данъчната администрация.

„Краткосрочният фокус върху бюджетните приходи за една година напред без дългосрочна визия и без яснота създава правна несигурност в бизнеса.“

Промяната в облагането на гражданските договори е проблем за данъчни цели заради 25% нормативно признатите разходи, които те имат, както и размерът на осигуровките е по-нисък, тъй като не се дължат вноски за определени фондове, коментира още експертът.

„Ако едно лице трябва да премине от граждански към трудов договор при едно и също ниво на възнаграждение, общата данъчна осигурителна тежест ще се увеличи с около 40%.“

НАП, насочвайки се към тази допълнителна сума на осигуровки и данък, се опитват да си отворят вратичка да правят свободни прекласификации. Това е проблем поради факта, че няма ясно определени критерий, подчерта Донев.

„При зле разписани текстове в законопроекта, има голям риск да бъде ударен целия сектор на свободно предоставяне на услуги“.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.