Интересът сред младите хора към обучение и реализация в областта на аерокосмическото инженерство в България расте, заедно с възможностите за реализация на пазара на труда у нас. Цялата екосистема от фирми, които работят в космическата индустрия, започва да се развива и това подпомага и интереса към тази област, която по принцип винаги е била много вдъхновяваща за студентите. Мястото на България на световната научна карта е много добро. Това каза доц. д-р Станимир Колев, зам.-декан на Физическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Във високотехнологичната лаборатория, която беше открита преди дни, тепърва ще започнат да се провеждат различни обучения за аерокосмическо инженерство и комуникации за студентите, които са записани в тази магистърска програма, както и за студентите, записани в други магистърски програми, свързани с тази тематика, като безжични мрежи и устройства, комуникации, физична електроника и други. Особеното при нея е, че тя е изцяло финансирана и обновена, благодарение на частна фирма - EnduroSat - които са едни от големите работодатели на пазара на космически технологии и с които ние през последните години осъществяваме много добро сътрудничество, изтъкна събеседникът.

Част от специалистите, по които ще се обучават студентите в тази лаборатория са изработване на наносателити, микровълнова техника, космическа среда, аеродинамика, космически технологии и други, сподели гостът.

"Това, което ме радва е, че цялата екосистема от фирми, които работят в космическата индустрия, започва да се развива и това подпомага и интереса към тази област, която по принцип винаги е била много вдъхновяваща за студентите. Но много често до сега липсата на професионална реализация е спъвала изучаването на тези дисциплини. През последните години това се променя и виждаме и реакция от страна на частните фирми, които искат да получат служители, които са по-добре обучени в тези специалности. В същото време се създава едно добро отношение, което ще подпомогне и създаването на нови стартъп фирми, които да работят в тази сфера и цялата екосистема от фирми да се развива". 

Много е важна симбиозата между науката и бизнеса, защото тук не говорим за чисто теоретична специалност и направлеине, а за инженерна, свързана с конкретни приложения и много от тях са изцяло свързани с наблюдения в близката орбита около Земята и различни сателитни мисии, било за наблюдение на Земята, било за наблюдение на Космоса и т.н., подчерта доц. Колев. "Възможността ние да обучаваме студенти и да работим едновременно с фирмите, които осъществяват дейност и те да могат да правят различни стажове в тях, за да се специализират обучаващите се в различни области, за нас е много ценна. Защото по този начин студентите излизат като завършени специалисти в дадената област". 

"Публично частното партньорство е възможно в сферата на науката, когато има интерес от двете страни. Компаниите идват при нас и нуждата от добре обучени специалисти ги мотивира да работят с нас. А, когато говорим за изцяло изследователска работа, тогава мотивировката е да се изработи нещо конкретно, за което университетите или институтите имат компетенцията, а в същото време във фирмите нямат времето да натрупат тези знания толкова бързо. Тогава те идват при нас с конкретни проблеми, които ние да решим - било да се направи изследване, било да се разработи нещо друго. В това отношение ние също сме отворени и вече имаме добри примери в това отношение". 

Един от ключовите фактори дали един инвеститор да бъде или да не бъде в България е дали има добри специалисти, които да работят в неговата компания, каза още доц. Колев. "Имам примери от личната си практика. Аз се занимавам с физика на плазмата и една фирма дойде в България именно, защото ние вече бяхме подготвили специалисти в тази област. Така че, добрите специалисти винаги привличат инвеститори. Дори планираме от следващата година да преминем изцяло на преподаване на английски магистърската програма аерокосмическо инженерство, за да разширим възможния диапазон от хора, които се интересуват. Да привлечем хора от чужбина, които искат да работят в тази област и те да дойдат в България или да се реализират обратно в своите държави". 

Мястото на България на световната научна карта е много добро. В областта на физиката по света познават нашите специалисти и имаме много изявени учени. Знае се, че учените в България са добри специалисти в своята сфера и се работи добре с нас. България има своето място, включително и нашият факултет  заема прилично място в световните класации на научна продукция, заяви гостът. 

"Интересът към физиката като наука винаги е съществувал, защото тя е много вдъхновяваща наука, но това, което расте е интересът към силно приложните специалности, които напоследък открихме във Физическия факултет на СУ и пример са аерокосмическото инженерство и комуникациите, защото там вече, освен че е интересно и ще го работят с удоволствие, виждат и реална реализация на пазара на труда - добре платени работни места. Тоест, могат да комбинират интереса към работата с добрия начин на живот". 

Космическата наука в България, ако се сравняваме с други големи държави, все още е на етап развитие, макар че има отделни примери, които показват, че у нас може да се работи на световно ниво, като например EnduroSat но и други фирми, като Bulgaria Sat, които имат комуникационен спътник, с който работят много добре, подчерта събеседникът. "Мисля, че имаме още доста път да извървим, докато догоним други страни, особено в Западна Европа, но това, което ме радва е, че ние вървим в правилната посока. В последните няколко години виждам силно развитие и смятам, че с търпение, добро отношение на специалисти и подпомагане и от държавата на тези процеси и най-малкото незатрудняване, това ще се развива тепърва".

Предизвикателствата, пред които се изправят научните работници в България са свързани с два основни фактора. Единият фактор е финансирането, което напоследък се подобрява, но факторът хора остава сред най-трудно решимите проблеми. Защото, за да започне да работи в научен екип, един млад специалист трябва да премине през няколко етапа на обучение, които изискват сравнително продължителен период от време, каза още доц. Колев. 

Каква е ролята на държавата когато става дума за иновативно образование? Расте ли интересът на младите към това да се занимават с физика и с по-тясно специализираните подразделения като космечиски изследвания, астрофизика, разработки, свързани с Космоса? Има ли интерес на чуждестранни студенти да учат физика в България? Как студентите успяват да се реализират на пазара на труда след завършване на Физическия факултет на СУ?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате  тук.