Европейската практика за регионално планиране не бе приета у нас, което създава огромни предизвикателства за недофинансираните райони. Най-важното нещо, в което кметовете могат да инвестират е образование, здравеопазване и култура, тъй като това задържа и връща хора в регионите. За привличане на чуждестранни студенти могат да се дават стипендии или да се направят консулства в повече държави, за да се улесни издаването на визи, това коментира доц. д-р Тодор Ялъмов, заместник-декан "Научно изследователска дейност, иновации и проекти" на Стопанския факултет на СУ, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
Европейската практика за регионално планиране не бе приета у нас, за това след местните избори има огромни предизвикателства за недофинансираните райони, смята Ялъмов. Плановете за интегриране и териториално развитие; за които наскоро изтече срокът за кандидатстване, не бяха добре подготвени и различни структури в местната власт и бизнеса не бяха планирали добре и зависят много от централната власт, като това създава риск за бизнес средата в регионите, смята гостът.
По въпроса за зависимостта на бизнеса от местната власт, Ялъмов отговори, че местната власт издава строителни разрешения и понякога може да се бави определен инвеститор, а през това време приближен човек на местните власти идва и взима концесията. Според госта най-важното нещо е кметовете да инвестират в образование, здравеопазване и култура, тъй като това е което задържа и връща хора в регионите.
Гостът смята, че България е развита в своя иновативен сектор, разполагаме с много български компании за иновации и международни такива, които инвестират тук. Той допълни, че има няколко варианта да се привлекат чужди инвестиции у нас и да се разпределят из регионите. Той обясни, че от местната власт в краткосрочен план зависи много малко, тъй като един кмет на малко населено място може да започне развитие в региона, което би привлякло чуждестранни инвеститори след няколко мандата. Другата особеност, която гостът изтъкна е, че чуждите инвеститори най-често развиват бизнеси в регионите, в които са и партньорите им.
Когато има неравенство в качеството на живота и перспективите за реализация между регионите, то се увеличава, защото хората се преместват към по-големите градове, в които това е развито. Той обясни, че държавата от години обсъжда, че трябва да децентрализира не само данъците, но и да изпрати част от служителите си в други региони, но това би довело до сътресения. Гостът допълни, че НАП е единственият, който го е постигнал като изгражда силни регионални центрове.
В България липсва междинно звено между местната и централната власт, които в други страни съществува и работи. У нас това може да се случва на областно равнище. Пример за такава липса са университетите, които имат кампуси в различни градове, ако част от студентите могат да присъстват в часове близо до предприятия в дадения град, ще могат и да използват технологичната базата на предприятието.
Важен фактор за развитие на конкурентоспособността са чуждестранните студенти, а България дълги години губи родни студенти, които избират чужбина за обучението си, каза гостът. Той обясни, че в момента има желание на чуждестранни студенти да учат в България, но нашата административна система ги отказва. Университетите от своя страна се опитват да променят това, но при кандидатстване администрацията очаква кандидат-студентите да преведат дипломите си на български език.
За такава промяна трябва да има сериозна програма за развитие, смята гостът. Един от начините, които би помогнал и на кандидатите и на страната е стипендии за чуждестранни студенти. Също така има много страни, в които няма български посолства и за издаване на визи кандидат-студенти и потенциални бизнес партньори трябва да си издадат виза в друга, съседна на тях държава. За този проблем външно министерство може да помогне, като изпрати консули в повече държави.
Бизнес климатът е цикличен феномен и се вижда ръст лятото, когато хората са по-оптимистични, а песимизмът идва с влошаване на времето, каза гостът. Също така има проблеми с износа на определени стоки заради геополитическата конюнктура свързана с войните.
„Сам по себе си този индикатор не е толкова плашещ, особено ако остане на тези нива.“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.