Фактът, че България се приближава до еврозоната, е стабилизиращ фактор за икономиката и вероятно ще бъде една от основните причини да се избегне сценарий на стагфлация, ако облаците около нас, в глобалната икономика, продължат да се сгъстяват. Рискът някои от икономиките в ЕС да изпаднат в стагфлация е непосредствен. Това каза Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. 

"Монетарното затягане, което предприема централната банка, води до цена на кредита, която е различна в различните страни и това е голямо предизвикателство за централна банка, която действа в такъв голям регион, защото нейната мисия е цената на кредита във всички страни в еврозоната да бъде сравнително една и съща. Това означава да имаме общ пазар, но не навсякъде този механизъм на трансмисия на по-високите лихви на централната банка към по-високи лихви за реалната икономика действа по един и същ начин. Има страни, в които цената на кредита вече отиде твърде високо и това съвсем видимо забавя икономиката в степен, в която сценарий на стагфлация изглежда очакван". 

За България такъв сценарий не се очаква, изтъкна гостът. "Една от причините е това, че цената на кредита (особено при някои категории кредит за домакинствата) остава много ниска. Тоест, степента на затягане на монетарните условия, които наблюдаваме в България е много по-ниска, отколкото в повечето страни от еврозоната, както и на тези, които са извън еврозоната и водят самостоятелна парична политика". 

И нещо много важно - приближаването на България към еврозоната ще доведе до допълнителни позитиви. Защото с приближаването към еврозоната депозитите в банковата система се очаква да нараснат. С нарастване на депозитите се създават условия тяхната цена да остане ниска, а понеже лихвите по доста кредити са свързани с цената на депозитите, това създава предпоставки да очакваме, че и цената на кредитите ще се увеличава много, много постепенно.

За момента прогнозите на анализаторите не претърпяват ревизии на фона на новите рискове в следствие на ескалацията на напрежение в Близкия изток, каза още гостът. За сега преобладаващите очаквания са за ограничен, регионален конфликт. Това показват и оценките на пазарите. Ако погледнете цените на които се търгуват фючърсните контракти за петрол, почти няма промяна на очакванията за цената на петрола.  

Въпреки това във всяка ситуация, в която имаме война, има допълнителни рискове за инфлация, рецесия и предизвикателства за финансовата стабилност. Това вече се вижда в увеличените рискови премии, а и през зимата, поради сезонни фактори, цените на петрола и другите първични енергоносители, се покачват, обясни Павлов. "Скоро ще видим цена около 90, а може би и 100 долара на барел петрол". 

"Има риск от забавяне на икономиката и особено интересно е, че това се случва на фона на много агресивно затягане на лихвите", добави събеседникът. По думите му има изследвания, които сочат, че инфлация от около 4% в еврозоната би била най-благоприятна, а ние се доближаваме до тези стойности. В същото време "предстои допълнително затягане", защото влиянието на монетарната политика на ЕЦБ "още не е стигнало до реалната икономика и може да видим скоро и 3% нива на инфлацията в еврозоната".  

ЕС действително е увеличил вноса на петрол от района на арабските страни за сметка на драстично спадналия внос от Русия през последните две години, но тенденцията през последните 20 години е европейската консумация на суров петрол да намалява и се наблюдава спад от около 20% като цяло. Това намаление е характерно за всички развити икономики, но за сметка на това страните с ниски доходи увеличават консумацията на суров петрол, като се очаква пикът на консумацията да бъде към края на това десетилетие, добави икономистът. "Все още трендът е нагоре за глобалната икономика". 

ЕЦБ следи много внимателно какво се случва в региона на Близкия изток. Това е регион с много голям транзитен петролен трафик и производство на петрол и конфликтът в тази зона може да се отрази пряко и косвено на икономиката на еврозоната. Около 20% от количествата суров петрол, които внася Европа, са от Персийския залив, но транспортния коридор не са свързани с Ормузкият проток, през който преминава близо една пета от световните доставки на петрол от Персийския залив - ежедневно около 17 млн. барела петрол. Това е значителна цифра, защото консумацията на Европа е около 10,2 млн. барела петрол.  Но петролът, който потребява Европа от този регион, достига до нас през пристанищата на Средиземно море в Египет, заобикаляйки Ормузкия проток. 

"Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства са единствените две страни в региона на Персийския залив, които имат тръбопроводи, които им позволяват да заобиколят Ормузкия пролив и да изнасят значителни количества суров петрол през пристанищата на Средиземно море в Египет. Точно от там се очаква България да започне да внася петрол, при положение, че успее да се освободи от хватката на Руски по отношение на вноса на петрол за българската рафинерия".  

По повод информацията, че са водени преговори с компании от Ирак, гостът каза, че "има смисъл да се водят преговори с всички страни от региона, но е по-реалистично да се водят преговори точно със Саудитска Арабия, защото те имат инфраструктура да доставят този петрол при ниски разходи. Ако Ирак трябва да ни достави петрол, който да мине през Ормузкия пролив и да заобиколи Африка, това ще означава допълнителни разходи, които може би си струва да се избегнат".  

Има ли първи признаци, че доверието в отделните системи (не само финансовите) на ЕС е започнало да се разклаща в резултат на новия конфликт между Израел и "Хамас"? Каква е вероятността от ескалацията на конфликта и затваряне на Ормузкия пролив? До колко е вярно твърдението, че българската икономика е по-податлива на шокове, свързани с по-високи цени на енергоносителите заради по-енергоемката ни икономика? Доколко са реални рисковете политическият натиск върху рафинерията "Лукойл" да излезе извън контрол и да доведе до краткосрочни смущения в доставките на горива в България и скок на цените на горивата и "българските власти в състояние ли са да се справят напълно адекватно дори и да се изисква смяна на собственика по начин подобен на това, което се случи в Италия"? Ще се промени ли лихвената политика на ЕЦБ в резултат на конфликата между Израел и "Хамас"? А ще видим ли "промяна на говоренето" и отиде ли "твърде далеч ЕЦБ" по отношение на лихвите? Ще видим ли корекция в курса на централната банка в Европа към средата на следващата година?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате  тук.