Икономическата сигурност на Европейския съюз трябва да се разглежда като част от националната сигурност на отделните държави-членки. Вече текат вътрешни дискусии как ЕС да запази своята конкурентоспособност и тези теми ще бъдат продължени на Европейския съвет, който започва на 26 октомври. Зелената сделка и дигиталната трансформация само ще засилят позициите на европейските компании, но вече се приема, че системата на прекалена регулация е пречка. Това коментира Бисерка Бенишева, директор "Европейски въпроси" в ПанЕвропа България, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
"Прекалената регулация отслабва конкурентоспособността на европейските компании спрямо останалия свят... Това е системен дефицит", каза Бенишева, макар да дава тежест на съюза като лидер в световните стандарти. "Свръхрегулацията води до релокация на европейския бизнес в други държави. Съюзът трябва да направи реформа, за да предотврати по-нататъшно изтичане на бизнеси към дриги пазари."
Очертава се и широк консенсус, че е нужна геополитическа трансформация на съюза, като до евроизборите през 2024 г. ще бъде приет Стратегическия дневен ред на ЕС до 2030 г. със заложени приоритети и как те да бъдат постигнати, каза Бенишева.
Това ще засегне и следващото разширяване на ЕС, което продължава да бъде дискутирано и вероятно ще бъде под различна формула от използваната при влизането на България и другите страни от ЦИЕ. В момента се лансират идеи нови държави да се приемат като членове частично или поетапно в отделни политики на съюза, каза Бенишева. Разширяването ще зависи и от капацитета на ЕС да приема нови членове, добави тя. ЕС често е обвиняван, че действа твърде малко и твърде бавно по време на кризи, като това забавяне произтича основно от принципа на единодушие в съюза. Ако ЕС иска да бъде ефективен глобален партньор, трябва да действа бързо и това може да означава отмяна на правото на вето на всяка държава, каза Бенишева и добави, че няма особен апетит за подобно решение в момента.
Въпреки че ЕС излезе с обща позиция за конфликта в Близкия изток след нападението на "Хамас" срещу Израел, има нюанси в отношението на отделните страни-членки.
"ЕС осъди терористичната атака на "Хамас", призова за деескалация на конфликта, потърсихме съдействието на регионалните ни партньори - най-вече като медиатори по освобождаването на заложници. ЕС подчерта правото на Израел на самозащита; в същото време, посочвайки, че това трябва да се случи в рамките на международното и хуманитарно право."
Разделенията между държавите произтича от различния етнически състав на страните-членки, каза Бенишева. Събитията в Близкия изток водят до разделения в обществата, връщат риска от тероризъм не само в ЕС, и повишават нивата на антисемитизъм и ислямофобия.
Как ще развие процедурата по членство на Западните Балкани, Украйна и Молдова, и как новото разширение може да наложи промени в селскостопанската и кохезионната политики на ЕС може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.