Суперкомпютърът "Хемус" позволява да се решават задачи, които преди биха отнели цял живот на учените. Той дава възможност за изчисления свързани с климатичните промени, здравеопазването, фармацията и много други области. Компютрите ще улеснят много работата на учените, но до пълно изместване на човека в науката няма да се стигне, това коментира проф. дмн Петър Бойваленков, директор на института по математика и информатика към БАН, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Суперкомпютърът "Хемус" отваря много възможности за изчисления. Той е мощно средство за решение на задачи, които искат много изчисления свързани с климатични промени, здравеопазване и фармация и много други, обясни Бойваленков. Все още се усъвършенства софтуера на "Хемус" и си сътрудничи с предишния суперкомпютър "Авитохол", с който институтът разполага.

Той помага да бъдат решени част от задачите, които са били невъзможни до сега и са отнемали време, което се равнява на повече от един човешки живот. Гостът обясни, че всяка решена задача поражда нови сред учените. В здравеопазването и фармацията се използва за моделиране на медицински ситуации или лекарства, като се търси максимална ефективност на лекарството и минимални странични ефекти.

Най-баналната му употреба, свързана с климатичните промени, е за предсказване на времето, но има много други по-дългосрочни и важни задачи, които изискват обработката и изчислението на много променливи и параметри. Тук идва и важната роля на учените да въведат правилните параметри, така че да позволят на суперкомпютъра да даде най-точен резултат, обясни Бойваленков.

Инвестицията в суперкомпютрите не включва само техниката, а и кадрите, които ще работят с компютъра.

„Трябва да се инвестира в кадри“

Гостът не смята, че ученият ще бъде изместен или заменен от компютъра. Той допълни, че много от изчислителната му работа ще бъде улеснена, но няма да се стигне до пълна замяна.

В последните години има подобрение в позицията на България на световната научна карта, смята гостът. Усеща се подкрепа от страна на държавата и има интерес в младите, които трябва да бъде подкрепен преди да изчезне.

Професор Бойваленков обясни, че не е ясно все още в каква форма ще бъдат реализирани квантовите компютри и дали класическият квантов компютър е възможен за реализация, но появата на какъвто и да е вид ще помогне за решаване на много задачи. Той допълни, че квантовите алгоритми са добри в някои задачи, но в други не толкова. Той смята, че при наличието на квантов компютър, някои алгоритми в криптографията ще бъдат разбити. За това се взимат мерки от сега, провежда се конкурс за постквантови алгоритми, които ще са устойчиви срещу квантовите компютри.

По темата за изкуствения интелект гостът каза, че все още никой не може да даде точна прогноза и всичко предсказано сега има почти нулева вероятност да се сбъдне. Регулациите и развитието на изкуствения интелект трябва да вървят паралелно и да имаме план като общество на къде ще се развиваме, каза гостът.

Институтът по математика и информатика е единственият такъв в страната, като ролята му е много важна. Сътрудничи си с сходни институти и университети по цял свят. Гостът сподели, че институтът отново започва да става притегателен център за млади хора. Слабото място на института е въвеждането на нови тематики, за което им трябват млади учени. Бойваленков допълни, че във всеки голям център по математика по света има поне един българин.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

ЕС планира по-строги правила за най-мощните модели генеративен изкуствен интелект

Nvidia изгражда най-мощния суперкомпютър за изкуствен интелект в Израел

Българският суперкомпютър Discoverer ще помага за по-добра градска среда в София

Българският суперкомпютър – отворен за умно земеделие, Big Data и AI, но не и за криптовалути