Най-подходящото време за защита на критичната инфраструктура на една държава е в мирно и спокойно време. Макар постигането на пълна сигурност да е невъзможно, никога не е излишно да се правят допълнителни инвестиции и да се въвеждат нови технологии. Това коментира Тиана Калеева, катедра "Национална и регионална сигурност" - УНСС, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

В контекста на защитата на подводната критична инфраструктура например, особено след взривовете на газопроводите "Северен поток", европейските държави са засили ученията и въвеждат употребата на изкуствен интелект (AI) и безпилотни дронове.

"Понякога атаките, макар да имат негативен компонент, ни насочват към слабите места и какви мерки трябва да се вземат... В последно време се работи в посока на изкуствения интелект и технологии, които могат да се използват дистанционно. Това крие леки рискове, защото има шанс да превземе човешкия фактор, а е много важно той да фигурира в началото и края на процеса, за да взима крайните решения."

Не всички технологии работят еднакво добре или въобще при всяка една различна критична инфраструктура, предупреди Калеева. Не е възможно да има универсално решение, като тази уникалност на критичната инфраструктура налага създаването на технологии за конкретни обекти.

"Целият свят се насочва в тази област, заради критичните обекти и услуги, които те предоставят. България също има най-различни стратегии и инициативи, често в сътрудничество с други европейски страни. Имаме спогодба с Испания във връзка с AI, но все още сме в процес на развитие на тази област."

AI може да подпомогне охранителните системи, да повиши сигурността на обектите, но историята показва, че оцеляват адаптивните, а човекът е по-адаптивен, когато трябва да взима решения за реални случаи свързани със ситуации по сигурността, каза Калеева.

"Технологията по-скоро преценява за хипотетични ситуации, а и човекът трябва да я обучи как точно да разпознава заплахите. Ако в началото и края имам човешко присъствие, процесът би бил по-ефективен."

Кибератаките срещу критична инфраструктура стават все по-чести, по-устойчиви и по-иновативни. Чрез тях може да се спре дейността на даден обект или той да бъде напълно превзет или разрушен, и много често водят до изтичане на данни, които засягат всички заинтересовани страни, каза Калеева.

Защитата на критичната инфраструктура на България се регулира от Закона за защита при бедствия, както и наредби и постановления, които установяват секторите на тази инфраструктура. Добри международни практики са създаването на отделни агенции, които понякога работят и с частния сектор, и има нужда от такъв орган и в България, смята Калеева.

Като член на ЕС, части от българската критична инфраструктура е идентифицирана като такава и на европейско ниво. Европейските директиви в сектора са работещи и са относително адекватни, тъй като се актуализират постоянно, каза Калеева.

В региона на Черно море най-добре би било сигурността да е кооперативно действие на различните страни, както и на засегнати съюзи като НАТО, ЕС и Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Действията на една държава в регион на споделени интереси може да има позитивни и негативни последствия за нейните съюзници, коментира Калеева. България има ангажимент към сигурността на своята част от река Дунав, например, като невъзможност да осигури добро ниво на защита ще навреди и на останалите държави.

Какви са основните предизвикателства в защитата на критичната инфрастуктура и има ли роля за частния сектор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Кибератаките срещу Израел се увеличават след нападението на "Хамас"

ГДБОП: Кибератаките днес са агресивен бизнес модел, използващ мними колцентрове

Бизнесът трябва да разглежда киберзащитата като инвестиция, а не като разход

Киберпрестъпленията с дийпфейк преживяват исторически бум в световен мащаб