Измененията в европейския регламент, които целяха поставянето на етеричните масла, включително българското розово масло, в неблагоприятна позиция, разглеждайки ги като потенциално опасни за човешкото здраве, вече не се подкрепят от Съвета на ЕС и от Европейския парламент. Но окончателно решение ще се вземе по време на триалог между Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент. Битката за българското розово масло и за всички етерични масла продължава, като страните в южната част на ЕС, които произвеждат естествени етерични масла като България, Франция, Италия, Испания, Гърция и други се изправят срещу позицията на най-големите производителки на химически заместители на тези масла - Германия, Австрия, Нидерландия. Това каза Гергана Андреева, изп. директор на Българска национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Новата позиция на Европейския парламент е да няма никакво ново законодателство за етеричните масла, включително за етикетирането и класификацията на българското розово масло, освен това евродепутатите ще преговарят с Европейската комисия и Съвета на ЕС относно това докладът, относно въздействието на маслата върху човешкото здраве да бъде изготвен в срок за не по-рано от шест години.

Спечелихме битката за розовото масло, но дали ще спечелим войната - това е същественият въпрос, коментира събеседничката. "Истината е, че българската дипломация и постоянното ни представителство в Брюксел, а и всички български евродепутати трябва да действат активно и да не се отпускат от тази временно спечелена битка, защото решението ще се вземе на триалог, който ще се проведе през месец ноември (най-късно). Такава е амбицията на испанското председателство. Това ще е дискусия между Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент, като комисията ще е модератор между съвета и парламента".

Битката на българската дипломация трябва да продължи по същия начин, по който бе водена до сега на ниво Съвет, категорична бе Андреева. "Всички страни членки излъчват своята позиция на ниво експертиза към работната комисия. Това, което е на ниво парламент са нашите евродепутати. За първи път след транспортния ни проблем с плана на Макрон и грозящата ни опасност тогава, те се обединиха и имаха изключително силна, стабилна и последователно водена политика с техните партньори от другите държави".

По същия начин се работи и сега и това доведе до "преобръщане на позицията на големите страни членки от това, което беше първоначално предложено", добави гостенката. 

За баланса на силите към момента тя каза, че все още има държави, които открито все още са за ново законодателство, в което етеричните масла да бъдат включени в регламента и от там да се смята, че са потенциално опасни. "Това са част от по-северните държави членки на ЕС - част от скандинавските държави и като цяло Западна Европа - Германия, Австрия, Нидерландия. Държавите, които изключително подкрепят нашата позиция, са тези, в които се отглеждат култури за етерично-маслената индустрия и където тя е силно застъпена. Това са Испания, Италия, Франция, Хърватия, Гърция, Румъния, Полша. Преобърна се позицията в известна степен и на Португалия. Но е факт, че тук има и политика - не само индустрия по страни, но има и чисто политически елемент, особено в парламента".  

"Интересното тук и противоречието е, че точно северните страни членки на ЕС произвеждат най-голям обем натурални козметични продукти, в които се влагат естествени продукти с доказан 100% био произход.  Но същите страни са и сериозни производители на синтетични продукти от химическата индустрия."

Причината за този парадокс е, че се търсят заместители на по-скъпия естествен продукт, защото цената на розовото масло тази година е над 10 хиляди евро за килограм, докато синтетичните заместители са "десетки, стотици пъти по-евтини". Тяхната цел е "преформулиране на парфюма или козметичния продукт, за да получат по-ниска себестойност, обема на влаганите химикали, които са алтернатива, да се увеличи и тези компании да печелят повече", обясни Гергана Андреева.

"Най-големите производители на тези заместители са Германия, Австрия, Нидерландия. Тоест, страните, които все още са в отрицание, но категорично този въпрос е вече сложен на други релси".

Първоначалното предложение на ЕП бе всичко да се класифицира като потенциално опасно, мутагенно, токсично, като по никакъв начин не се споменават като потенциално изключение етеричните масла. И не само етеричните масла, а изобщо продуктите от натурален, растителен, ботанически произход. По никакъв начин не се правеше разлика между един химикал и едно растение, каза събеседничката. "В настоящия момент, както решението на Съвета на ЕС от края на юни месец, така и при първото гласуване на парламента сега, на 25-ти, е много ясно оказана разликата между това какво е един химикал и какво е един растителен продукт".

"България е позиционирана на световната карта за производство на етерични масла като водещ производител, не само по обеми, но и като качество, защото ние имаме традиция в тези производства. Ние имаме много сериозни инвестиции в технологични линии".

При нас все още е проблем работната ръка, когато са кампаниите, но като цяло дестилериите са изключително модерни и те влагат много средства в апаратура, в газхематографи, в изследвания, които да докажат и биологичната активност и прилагане на етеричните масла. Отдавна вече етеричните масла не се използват само в парфюмерията и козметиката. Те се използват и във фармацията. 

След маслото от безсмъртниче, чието производство нашумя напоследък и се утвърди като набиращ популярност тренд в производството на етерични масла, сега "е много интересна римската лайка", сподели Андреева. "Това е едно масло с много тъмно син цвят. Има и такива екстракти, които се произвеждат в две български компании, които са без аналог. Маслата от луковицата на блатното кокиче и на лалето, например, се влагат в лекарства за множествена склероза и за епилепсия. Те са с патент и нямат еквивалент - никой друг в света не ги произвежда. Има и други - белият трън се влага в други продукти, които са за лечение на черния дроб. Има много такива продукти, които никой не знае, че се правят в България и не се правят никъде другаде по света".

Компаниите от парфюмерийната и козметичната индустрия вече са достигнали нивата от 2019 година по обем продажби, като ситуацията в Украйна доста поразмести пазарите, каза още гостенката. "Ние заехме пазарни ниши, в които до преди Covid пандемията не присъствахме". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.