Структурата на българската икономика трябва да бъде променена и усложнена, за да не се занимава само със създаване на първични продукти и изнасянето им. Когато това се случва, има по-малко работни места, отколкото биха били, ако суровините се преработват. Това е една структурна, дремеща безработица, която подтиква българските млади хора, а и по-възрастните, да емигрират и да търсят работа в чужбина. Това каза д-р Димитър Събев, Институт за икономически изследвания към БАН, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

„Второто нещо, което е резултат от това, е, че се превръщаме в "суровинен придатък", колкото и грубо да звучи, но точно за това говорят числята. Делът на суровинния износ през 2017 година беше 42,5%, а в момента - през 2022 година - той гони 46%. Това означава, че 46% от всичко, което България изнася в чужбина като продукция, като материални продукти, е или съвсем първични материали като дървесина, зърно и руди, или неща, които са преминали само най-базова преработка, напр. метали“.

Високотехнологичния износ, който всички толкова много искаме да имаме, защото създава работни места и има висока добавена стойност, плащат се високи заплати - той е под 10%. Замръзнал е на 9% от години, подчерта събеседникът. 

За да има по-висок дял на високотехнологичния износ, трябва да има амбиция - политическа и национална, заяви д-р Събев. „Да не бъдем винаги най-ниските и най-скромните, а да сме малко по-амбицирани - да повдигнем глави. Трябва да имаме състезателен дух и от онзи ползотворния, хубавия национализъм и патриотизъм“. „Не от този, в който само се тупаш в гърдите“, а да кажем - аз ще ви покажа колко струвам и че мога да се справя по-добре от всеки друг, че мога да съм на чело. 

„Това е първото нещо - ниски са ни амбициите. Второто е, че през годините ние бяхме загърбили идеята за национално планиране. А това е идея, която стои в основата и на френската икономика, и на германската, и на американската. Ние казахме - пазарът е свободен, изнасяме и т.н. и оставихме нещата на самотек. Вината е на всички нас, и на експертите, и на политиците“. 

Добавянето на стойност, най-общо казано, зависи от технологиите, каза още гостът, а „те се създават и управляват от хора“. „Първото нещо, което трябва да стане, за да се промени тази много неприятна картина, е да се погледне по различен начин на младите хора в България. Това много трудно ще стане, но е много необходимо“. 

„Хората, които завършват университети и трябва по някакъв начин да се влеят на пазара на труда, обикновено са мачкани от „старите вълци“ по пирамидата на йерархията, а именно младите хора са тези, които са с най-голям потенциал за технологичното развитие и технологичен прогрес“. 

Трябва да има специални политики, насочени към младите хора, особено тези, които завършват технически университети и точни науки, категоричен бе Събев. „Тези млади хора трябва да бъдат ухажвани. Да, хубаво е правим тех-паркове. Това е много хубава и важна стъпка, но трябва тези тех-паркове сега да ги накараме да работят в пълна сила“.

"Трябва да се промени манталитета на трудовия пазар. Младите хора трябва да се възприемат като особено важна част от пазара на труда".

В същото време администрацията трябва да приоритизира повишаването на технологичното ниво на България, като в тази посока трябва да се работи година след година, без този приоритет да се сменя с поредното правителство. Ние сменяме правителствата като кърпички и всичко, което е планирано в предишния момент, се изхвърля в кофата. Нужна е национална икономическа стратегия, каза Събев..

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.