ЕС няма да позволи на България да продължава да гори въглища за производство на електроенергия до 2038 г., като реалният хоризонт е най-късно до 2030 г. Трябва политическа воля, за да не се допуска забавяне в трансформацията на въглищната енергетика и засегнатите региони, която може само да стимулира икономиката, да създаде нова добавена стойност и да стимулира младото население да остане в страната. Всякакви други действия биха били "необясним антагонизъм", коментира доц. д-р. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
България вече е закъсняла с близо три години с изготвянето на териториалните планове за справедлив преход за районите на "Марица Изток", като сега се полагат "страхотни усилия" те да бъдат подадени през септември. Документите след това ще бъдат прегледани от експерти на ЕК, които могат да ги приемат или да предложат промени, а държавата след това трябва да структурира орган за управление на плановете, да се подготвят схемите за финансиране и да ги стартира, каза Стойчев.
"Има няколко съоръжения, като брикетната фабрика, който могат да бъдат изведени [от експлоатация] утре сутринта при наличие на политическа воля, за да може да се подобрят въглеродните емисии и да се даде пример. Имаме нужда от определен ТЕЦ, който да даде крак напред и да видим как това ще се случи. Правителството може да вземе такова политическо решение, но според мен те се страхуват от вариант, в които при такова решение компанията-собственик на тези съоръжения най-вероятно ще влезе в дела защо точно те биват извеждани по-рано, ще изваждат документи, с които ще доказват, че имат право да функционират, и ще поискат компенсации от държавата, за което реално правителството не е готово. Следователно не разполагаме с реален механизъм - ние говорим как ще изградим нови бизнеси, но не разполагаме с технико-икономическия правен механизъм за спирането на тези централи."
Плановете за справедлив преход предвиждат мерки за преквалификация на работниците, а и самите ТЕЦ-ове могат да преминат на по-екологично гориво, каза Стойчев. Една възможност е да се премине от въглища (което ще доведе до затваряне на мини "Марица Изток) към кислородно-водородни смеси, каквито примери съществуват в Гърция и Словакия, стига енергията за електролизата да е от ВЕИ. Това ще позволи на ТЕЦ-овете да продължат да работят, а регионите на мините ще трябва да бъдат рекултивирани, за да се разположат ВЕИ инсталации върху тях.
"Самата система на ВЕИ дава вътрешните решения, които ще ни дадат възможността да запазим определен тип инфраструктури, да намалим емисиите; по този начин ще съхраним и специалистите по енергетика, които се занимават със самите ТЕЦ-ове."
България има възможност да направи тази трансформация, но тя изисква да се действа на регионално и междурегионално ниво, където липсва административен капацитет. Общините са заети със собствените си територии, ТЕЦ-овете и бизнесите са загрижени за собственото си бъдеще, в областните администрации няма капацитет, така че всичко опира до решения на правителствено ниво, където няма кой да ги приведе в действие, каза Стойчев.
"Тази празнина при създаването на териториалните планове за справедлив преход се виждаше и зееше като пропаст."
Плановете трябва да съдържат реалистични стъпки за следващите десет години, които да трансформират икономиката като намалят употребата на въглища и създадат устойчиви зелени работни места. Старта по работата по тези планове не означава веднагическо спиране на ТЕЦ-овете, като двата процеса трябва да вървят паралелно, каза Стойчев.
"Нагласата на собствениците на ТЕЦ-овете и българската държава е да се изчака до последния момент. Това е грешният подход, тъй като означава отлагане на преквалификацията и намирането на новите алтернативни решения."
Ако се направи добър енергиен баланс на икономиката, ще може да се види кои мощности може да бъдат спрени по-рано - такива мощности са мините, а заетите в тях веднага могат да се заемат с рекултивацията на терените.
С подобряване на сигурността на ВЕИ и стартирането на все повече зелени енергийни мощности енергията от "Марица Изток" и ще става все по-скъпа и дори нежелана на пазара. В определен момент България може да се наложи да внася енергия, но това не е проблем, ако има ясен план енергията да се използва за индустрия с висока добавена стойност, а не за домакинства, каза Стойчев.
"Няма как да запазим до последно ТЕЦ-овете и изведнъж в последния ден да освободим хиляди работници - това е шок."
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.