Лихвите по жилищни кредити в България продължават да не следват тенденцията в еврозоната и в другите страни от ЕС за рязко увеличение, като основният фактор за това е свръхголямата конкуренция сред търговските банки. Това заяви Борислав Гостев, ръководител „Управление на търговски партньори“ в ОББ, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.
Данните на БНБ показват, че през юни т.г. банките в България са отпускали нови ипотеки в левове при средна лихва от 2,57%. Това е леко понижение спрямо нивото от 2,60% през май. Лихвите у нас все още се задържат близо до рекордно ниските нива от лятото на 2022 г. - 2,47-2,50%. В същото време средната лихва за ипотеките в еврозоната отбелязва постоянен ръст от началото на 2022 г. По данни на ЕЦБ през юни т.г. нивото е 3,70% (спрямо 3,58% през май), което е увеличение с близо 2,4 процентни пункта спрямо нивото от 1,31% през декември 2021 г. Още по-скъпи са жилищните кредити в страните от ЕС, които не са част от еврозоната.
„Сред банките в България има чудовищна конкуренция и в момента те играят не толкова за максимална печалба. А по-скоро най-големите 4 банки играят много сериозно за пазарен дял. Основните конкуренти имат много близки пазарни дялове при ипотечното кредитиране и всеки се стреми да привлича все по-голямо количество от пъзела“.
Борислав Гостев цитира резултати от свой анализ, който показва, че жилищните кредити в България в момента са може би с най-ниските лихви в света. В последните месеци в Европейския съюз само Малта има по-достъпни заеми. Публикувани тази седмица данни от ЕЦБ показват, че на островната държава средната лихва по ипотеки през юни е била 2,29%, а годишният процент на разходите е 2,63% (при 2,85% в България). Не е изключено обаче в следващите месеци лихвите по жилищни кредити в Малта да надминат тези в България.
Повишението на задължителните минимални резерви (които банките държат в БНБ) до 12% изтегли близо 3 милиарда лева от банковата система, обясни Гостев.
„В момента се коментира ново повишение на задължителните минимални резерви (до 15%), което ще изтегли още средства от свръхликвидните банки (бел. ред. - 6,8 млрд. лв. според симулация на БНБ). Но ако гледаме съотношението между депозити и кредити в системата, все още има определен ресурс, с който да продължи по-активното кредитиране.“
Банките обаче започват лека-полека да затягат условията при жилищното кредитиране. „В ОББ ограничихме финансирането при сделки с панелни апартаменти. През м.г. финансирахме до 85-90% от оценката на имота, но т.г. даваме до 80% за този тип строителство“, каза гостът. От 2-3 месеца банката е ограничила леко и коефициента за остатъчен разполагаем доход след отпускане на жилищен кредит.
Борислав Гостев коментира и данните за обема нови ипотеки, отпуснати от търговските банки. Данните на БНБ показват, че през юни т.г. са изтеглени нови жилищни кредити на обща стойност 737 млн. лв., а като се изключат рефинансиранията и предоговорените кредити сумата е 563 млн. лв. Това е 23% повече спрямо същия месец на 2022 г. и е рекорд в новата история на България. В същото време данните на Агенцията по вписванията показват, че през второто тримесечие на т.г. са вписани 12 848 нови договорни и законни ипотеки. Това е спад с 3% спрямо същия период на 2022 г., което означава, че банките отпускат по-малко на брой, но по-големи като суми жилищни кредити.
„Основният фактор за продължаващата динамика при жилищните кредити е подчертаният и традиционен интерес на българите към покупка на собствен дом. Към това може да прибавим и високата инфлация в последните 1-2 г. Българите инвестират и в други инструменти, които не са толкова популярни, но при тях има доста по-сериозни спадове, отколкото при стойността на имотите и доходността от наем.“
Най-активните купувачи на имоти с кредит са лица с по-високи доходи - от ИТ сектора, фармацията и комуникациите, както и традиционно от държавната администрация, сподели Гостев. Тези групи са по-слабо засегнати от високата инфлация, докато хората с ниски доходи и доходи под средните донякъде са извън имотния пазар заради намалялата покупателна способност. От началото на годината средният месечен доход на нашите кредитополучатели е 3500 лв., добави Борислав Гостев.
Наблюдаваме все повече сделки с по-големи имоти и това е основна причина за новия рекорд при обема жилищни кредити, обясни събеседникът. Над 90% от клиентите купуват жилища за собствени нужди.
„Средният размер на жилищния кредит при нас достигна 180 000 лв. през първото шестмесечие на 2023 г. През 2021 г. средният размер на ипотечния кредит беше 125 000 лв. и нарасна до 170 000 лв. през м.г., но ръстът вече се забавя“, каза гостът. Това е обусловено и от по-високите цени на имотите.
„Цените на жилищата в София се променят, но с много бавни темпове. Ръстовете намаляват и те са вече минимални, дори символични – от началото на годината са не повече от 5%. Наблюдават се и все повече сделки с по-големи отстъпки в цената.“
Въпреки повишението на цените, в ОББ продължава да намалява средният процент финансиране при сделка с жилищен имот. През 2021 г. кредитът представляваше средно 73% от оценката на имота, през 2022 г. - 70%, а от началото на 2023 г. е 68%. Опитваме се превантивно леко да ограничим някои категории клиенти, поясни Борислав Гостев.
При 180 000 лв. среден размер на кредита и 68% среден процент на финансиране, купувачът на имот трябва да осигури 32% самоучастие (близо 65 000 лв.). Повечето хора разчитат на спестявания в тези случаи, каза събеседникът. И добави, че банковите депозити на домакинствата в България вече са над 75 млрд. лв., а ако се добавят и тези на фирмите (нефинансовите предприятия) сумата е над 115 млрд. лв.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт” може да намерите тук.