Южна България има страхотния потенциал чрез Зелената сделка и трансформацията на въглищната си енергетика да направи в лицето на Стара Загора балансиращ център на Пловдив, като между двата града да се обменят работници, компании, технологии. Но решението да не може без одобрението на Народното събрание да се извършват разпоредителни сделки с имоти и дълготрайни активи на държавните мини "Марица Изток" само засилва централизацията на администрацията. Прозират интереси в овладяване на терени във връзка със средства от Фонда за справедлив преход на ЕС - те са за конкретна територия и тези с най-голяма такава ще получат най-голяма част от средствата. Това коментира доц. д-р. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
"Не съм на 100% убеден, че държавата ще може по най-чист и прозрачен начин да организира смяната на собствеността, при която тези терени да станат собственост на частни компании, които в последствие да участват в този процес."
Философията на еврофондовете е за висока оценка на бизнеси, които вече имат висока степен на готовност, напомни Стойчев, така че вместо да се търсят нови проекти, администрацията трябва да подкрепи съществуващите бизнеси на място, които вече работят там и имат потенциал за растеж. Подобни проекти ще дадат и най-бързи резултати.
"В момента българската държава се задоволява с повикване на проекти и който се закачи... За тях това е достатъчно. Не се занимават със задълбочен анализ на компаниите и обратно проучване, не търсят кои бизнеси са с хоризонтална и вертикална интеграция в български или външни компании, не търсят кои могат да увеличат експортната база. От една страна пишат стратегия за интелигентна специализация до 2027 г., в която посочват сектори, но тези сектори са по принцип - там няма адресати. Адресатите в икономиката винаги са определени конкретни компании, които са носители на знанието и на съответния басейн от работна ръка. Това е все едно да изляза на площада и да крещя, че търся инженери."
Това са системни грешки в стратегическото планиране на страната и на разпределението на евросредствата, които не дават никаква гаранция, че голяма част от еврофондовете няма да бъдат овладени по определен начин, каза Стойчев.
"България предимно има много добър план за усвояване на парите и слаб план за развитие."
НС и изпълнителната власт показват недоверие в капацитета на администрацията в Стара Загора да се справи с трансформацията на въглищната енергетика в региона. От своя страна НС започва да се занимава с функции, които са присъщи на изпълнителната власт, показвайки, че няма доверие в експертите в Министерски съвет, добави Стойчев
"Създава се неустойчив казус по отношение на това дали българската администрация е способна да се справи сама. Като нация имаме изключителния интерес да разполагаме с публична държавна администрация, която има капацитета да управлява държавата добре, независимо кой е на власт."
Решението също показва, че тази трансформация все пак ще стартира, каза Стойчев. След продажбата и рекултивацията на тези терени върху тях най-вероятно ще бъдат изградени фотоволтаици, евентуални индустриални зони.
В коментар за разширяването на газохранилището в Чирен, Стойчев каза, че то първо трябва да служи за осигуряване на газ за нуждите на България. Всяко едно разширение би било добре, стига да има добър план за закупуване и използването на газа, така че да се намалят флуктуациите в цените и този ефект да достигне до максимално широка група от населението.
Много компании в България, които използваха технологично газ, преминаха на друга енергия или алтернативно гориво заради високите цени, но след края на войната в Украйна може да се очаква завръщане към стабилни и приемливи ценови нива, добави Стойчев.
Идеята БЕХ да се включи в сондажите за газ в Черно море показва желанието за все по-голяма роля на държавата в енергетиката. Трябва да се направи анализ колко ще струва на БЕХ да изгради нужния огромен капацитет за извършването на сондажи и последваща експлоатация спрямо отдаването на концесии, но само на компании с добра репутация и при договорен справедлив дял за държавата, каза Стойчев.
Решението на НС за прекъсване на концесията на пристанище "Росенец" на "Лукойл Нефтохим" също показва процеса на одържавяване на енергетиката. България трябва да действа много внимателно и да следва буквата на закона, за да няма съдебни искове и за да осигури функционирането на рафинерията на максимално голям обем, каза Стойчев. Ако има несправедливости в концесиите - не само за "Росенец", но и за добива на метали, вода и други - те трябва да се преразгледат, за да носят приходи в бюджета, вместо да се гонят компаниите.
"Ако нямаме заместител на доставките на нефт, който вече да чака; ако рафинерията не е готова да работи с този нефт; ако няма план Б с вноса на петролни деривати, които са продуктите на "Нефтохим Бургас" - всъщност може да стоим пред една малка симпатична национална енергийна криза, свързана със светлите горива от нефт. Ако овладеем "Росенец" и по някакъв начин причиним спирането на работата на "Лукойл Нефтохим", едва ли ще впечатлим някой, освен че ще повишим цените на тези енергоресурси на територията на страната."
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.