Климатичните промени са свързани с начина на човешкото мислене. Това е нашата следващата еволюционна стъпка, която ние трябва да предприемем за развитието ни като вид, защото ще ни се наложи да се справим с тях. Те са предизвикателство, за което трябва да се подготвяме и което трябва да преодолеем. Това каза д-р Христо Попов, климатолог в предаването ''Бизнес старт'' с водеща Роселина Петкова.

''Рано е да твърдим, че 2023 г. ще се превърне в най-горещата година, но нещата вървят в тази посока. След топлата зима, която имахме, ни последва доста по-студена пролет, но лятото започва с доста високи температури, които засега са в рамките на нормалното. Но тенденцията е към това 2023 г. да е по-топла от 2022 г.''

Според Попов Европейският съюз е звеното, което полага най-големи усилия по отношение на борбата с климата, но докато не се включат ''големите играчи'' като САЩ, Китай, Индия, Русия и др. и то активно на ниво действия, Европа е безсилна. Гостът изтъква, че климатичните промени ще повлияят най-силно на държавите с най-голяма територия.

''Те имат изгода да предприемат целенасочени действия, ако ли не ще бъдат потърпевши. Тук включвам и темата с ураганите. Сезонът им все още не е започнал, а знаем как през последните години, те стават все по-силни и унищожителни, нанасят все повече щети от икономическа гледна точка и като човешки жертви. САЩ и Китай не само трябва да бъдат ключови играчи, но следва и да вземат мерки, защото те самите са заинтересовани от това.''

Попов коментира и срещата на американския пратеник по въпросите на климата Джон Кери с китайски представители на най-високо ниво в Китай по темата за борбата с климатичните изменения. Той намира това за една важна политическа стъпка в техните отношения и начин да си подадат ръка, за да работят заедно по този въпрос. 

''Големият проблем с повишаващата се глобална температура е свързан с това, че в хронологичното минало след такъв голям пик в температурите следва сериозен спад и застудяване, проявяващо се по-силно в северното полукълбо. Това означава, че при подобно захлаждане ще имаме сериозни проблеми по отношение на земеделието.''

Попов коментира, че при запазването на тези тенденции, затоплянето може да се разглежда в няколко насоки. На първо място ще се сблъскаме с много по-голям брой с по-екстремна честота на опасните явления като торнадо, урагани, циклони и т. н. След себе си пък всичко това би довело до проблеми със земеделието, компрометиране на реколтата, активизиране на свлачища, намаляване на достъпа до питейна вода и прочие.

''С едно захлаждане на климата в края на века, което е много вероятно да се случи, ако продължим с тези темпове да затопляме планетата, ще говорим за съвсем различни проблеми, свързани с климатичните промени!''

Целия коментар вижте във видеото.

Всички гости на предаването ''Бизнес старт'' може да намерите тук.