Традиционните рискове остават главната заплаха за сигурността на България. Лично аз не виждам чак такъв пряк, военен риск да дойдат войски от Русия, от Беларус или от Китай, но традиционните рискове остават валидни. Те са комплексни и не са свързани само с военни заплахи - хибридните заплахи, промяната в общественото мнение, бежанците, демографската криза, енергийната сигурност, промените в климата. Това каза проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, ръководител на катедра "Национална и регионална сигурност", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Хибридната война и дезинформацията вече имат своите последици в България, заяви проф. Димитров. "Виждаме едно разединено общество, в което не сме наясно дали подкрепяме или не подкрепяме войната. Това се проявява и на високо равнище. Но в политиката е така. Където има благоприятна среда, а такава в България има поради историческите и култирните връзки с Русия, политическите сили се възползват от това".  

Срещата на НАТО показа, че има изчакване по отношение на Украйна, като не се предприеха по-бързи стъпки за приемането й в алианса, каза още гостът. Все пак бе потвърдено, че ще има ускорен механизъм за присъединяване на Украйна към НАТО, но има и разочарование, защото тя очакваше, че ще получи покана за членство. 

"Ердоган е пример за реалполитик. Той не се влияе от идеологии и политически противопоставяния. Гледа заобикалящите фактори и интересите на своята страна, а и интересите на съюзниците. Сега, след изборите, беше много важно за него да направи крачка в положителна посока, за да покаже, че е лоялен съюзник в НАТО. В същото време той успя да си проведе преговорите и изигра картите си добре". 

Войната в Украйна подтикна много от европейските държави да помислят повече за своята сигурност, добави гостът. "Много от членките на НАТО не достигат до магическите 2% за отбрана. Тези разходи бяха отлагани и се говореше усилено за т.нар. "мека сила". Имаше нагласа към "дивидентите на мира" след Студената война. Но този период мина и се видя, че някои са се готвили по-сериозно и имат друга подготовка". 

"Дори и да се вдигнат средствата за отбрана и да бъде постигната целта от 2% за отбрана, но модернизацията и реформите в отбраната не стават толкова лесно. Придобиването на големи платформи, строителството на кораби, на изграждане на инфраструктура, отнема години - седем, осем, десет. Така че и да се опитаме да вдигнем разходите сега, това няма да доведе до способностите, които бихме искали". 

В областта на отбраната се изискват систематични усилия и непрекъснато постоянство. Хора напускат, губи се потенциал, губи се тренировка. Така че промяната ще бъде в тази посока, но е необходимо политическо единство - нещо, което бе постигнато във Вилнюс, посочи професорът. "Трябва да се каже, че вчера имаше декларация на ЕС и Г-7, в която се казва, че те съвместно се готвят за предизвикателствата пред сигурността. 

Българската отбранителна индустрия не е клиент на българското министерство на отбраната, обърна внимание гостът. Той добави, че това не се само български проблем, а също и на НАТО и на Европа. Смяташе се, че отбранителната ни индустрия е прекалено голяма за нашите размери и нямаше реални стъпки за поддържането и развитието й. Защото, за да се работи в тази посока е нужно политическо разбиране.  

"Нещата бяха оставени на чисто пазарен принцип - нашата индустрия да се опитва да намери пазари, а като не може да ги намери в Европа, ги търси навън. Сега се оказва много важна. Има посещения на еврокомисари, специални фондове се заделят, но пак има определен капацитет, който не може да бъде надхвърлен за няколко месеца". 

Възможността, по думите на Димитров, за модернизация на част от производствените линии в България не трябва да се изпуска. "България трябва да акцентира върху подобряване на сътрудничеството между отбраната и отбранителната индустрия. Отбранителната индустрия трябва да бъде включвана на много ранен етап, заедно с научните изследвания, така че да може да се получи този общ ефект. Иначе ако купим 10 системи от Франция или от Великобритания, нищо няма да се случи. Ние изнасяме БВП". 

Какво от случващото се на срещата на НАТО подразни Китай? Китай ли е най-големият печеливш от войната в Украйна? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.