Данъчното облагане в България поставя в неравностойно положение туроператори, туристически агенти и ред други юридически лица, които предлагат услуги, свързани с конферентен и събитиен туризъм спрямо ресторантьорите и хотелиерите. Органи като КЗК са установили категорично този факт, но Министерството на финансите абсолютно ригидно подхожда към този проблем. Въпреки многократните запитвания и към МФ и към НАП няма никаква промяна в становището от 2012 година, а законодателството се е променило неколкократно. Това каза адв. Калина Михайлова, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Действащите норми в Закона за добавената стойност, редом със съвременните мерки за въвеждане на 9% ДДС, спрямо хотелиерските и ресторантьорските услуги, нарушават основни принципи на косвеното данъчно облагане и поставят българските туроператори, работещи в корпоративния сектор на туристическия пазар, в условия на нелоялна конкуренция и дискриминация. 

"През 2012 г в българския закон се транспонира една директива. Тоест, българското законодателство бива приведено в рамките на европейските норми. Директивата е 112 от 2006 година. Тя въвежда специална методология, която е по-специфична, но в крайна сметка туристическите агенти и туроператори се облагат с 20% ДДС. От друга страна, още тогава, хотелите и местата за настаняване са с намалена данъчна ставка от 9%", обясни гостенката.

Преди 10-на години, обаче, само туроператорите можеха да организират събития, които да са от конферентен тип, както и срещи, при които има хранене или настаняване. Настаняване и до ден днешен могат да правят само туроператори и туристически агенти, но все повече юридически лица могат да организират конференции или друг тип събития, които са свързани с наемане на зала, заемане на кетъринг или друг тип хранене, уточни Михайлова.

"С въвеждането на облекчената данъчна ставка спрямо ресторантьорите и всички места, които предлагат някакъв тип хранене, след началото на пандемията с решение на Министерски съвет, е въведена тази мярка, с което туроператорите, туристическите агенти и всички онези юридически лица, които могат да организират бизнес събития, конференции и всички мероприятия, при които се ангажира с кетъринг, са подложени в следната хипотеза, която е неблагоприятна за тях. Ресторантьорите, юридическите лица, които предоставят някаква услуга, свързана с хранене, облагат тази услуга с 9% ставка. Това е фактурата, която се издава, спрямо туроператорите или другите лица, организиращи конференцията или конкретното събитие. Когато туроператорът издава своята фактура, спрямо своя клиент, някакво юридическо лице, което е организирало този семинар или конференция, той не може да обложи с 9% тази фактура и я облага или с 20%, или с нулева ставка по специален ред, определен в закона. В този случай губещи са и двете страни. От една страна крайният клиент, организирал самото събитие или ще плати повече, защото спрямо него храната няма да бъде с начисление 9%, а 20%, тъй като фактурата е издадена от лице, което не може да я обложи с по-ниската ставка, или ще бъде с нулева ставка и той няма да може да възстанови ДДС-то, както всъщност законът му дава възможност". 

На този етап не се наблюдава никаква крачка в посока разрешаване на казуса, "а да не говорим за трайно и устойчиво решение", подчерта адв. Калина Михайлова. "Още през 2012 година е повдигната една дискусия и пред КЗК и пред МФ. Увлечени са всички засегнати лица, спрямо които тази неравнопоставеност ще има негативен ефект. Тогава Комисията за защита на конкуренцията категорично установява, че е налице конкурентност между хотелиерите от една страна и туроператорите от друга страна. Но МФ има свое, друго становище във връзка с наличието или липсата на конкуренция между тези два сектора в туризма. То твърди, че, тъй като хотелиерите предлагат само настаняване, а туроператорите предлагат пакетна услуга, която включва и настаняване, то тези два различни компонента не са конкурентни помежду си".

"В момента хотелиерите не само са в по-благоприятни условия по отношение на данъчното облагане спрямо туроператорите, но и спрямо ресторантьорите".

Идеята не е да се наложат по-неблагоприятни условия спрямо хотелиерския и ресторантьорския сектор, а да се постави на масата един проблем, която е повече от десетилетие в този сектор, отбеляза гостенката. "Интересен факт е, че всички тези събития и конферентният туризъм като цяло, всъщност предоставят един изключително голям приход за държавния бюджет. Става въпрос за много голям по мащаб бизнес, който в момента е развиващ се у нас. Това предполага държавните органи да бъдат заинтересувани от решаването на проблемите на сектора и да видят, че това неравноправно положение, което се наблюдава на пазара, трябва да бъде решено". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.