Проектобюджетът, приет от правителството вчера, представлява един осакатен бюджет. Той ще бъде в сила само четири-пет месеца и очевидно не е истински бюджет, защото не изпълнява функцията да дава на хората и бизнеса една рамка, в която да се действа през следващата година. Прогнозираните в бюджета по-високи приходи са доста пожелателни на фона на очакването, че събираемостта щяла да се подобри, при положение, че няма заложени никакви политики в тази връзка. Това каза доц. д-р Виктор Йоцов, преподавател в катедра "Финанси" в УНСС, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
"Самата макрорамка на бюджета, върху която е построен, не е променена от есента на миналата година. Единственото, което направи сегашното правителство, е да ограничи някои от разходите, както текущите, така и капиталовите - почти по равно. Малко се ограничават и разходите с единствената цел бюджетният дефицит да се сведе до 3% с очакването, че това може да ни помогне за влизането в еврозоната".
Нашата прогноза, каза доц. Йоцов, излезе преди около два месеца и в нея е посочен растеж от около 1,7% и инфлация - 9%. Няма големи промени в макрорамката. Растежът се забавя, а инфлацията остава висока, но все пак сме в процес на дезинфлация. Тоест темповете й намаляват, но така или иначе те ще бъдат в най-добрия случай около 9%. Тоест има малко намаление, но все още е два пъти по-висока инфлацията, отколкото средната в Европа.
"Другата промяна е, че Германия вече официално влезе в рецесия. Очаква се и други страни в Европа също да навлязат в рецесия, което означава, че външният източник няма да може да бъде източник на значим растеж. Това се вижда във всички пргонози. Очаква се намаляване на темповете и на вноса и на износа през следващата година. Те ще бъдат в рамките на 2-3%".
Миналата година не беше много показателна по отношение на вноса и износа, защото трябваше да възстанови спадове от по-предходната година. Това е един растеж, който е по-скоро статистически, а не истински растеж, подчерта събеседникът.
"Прогнозираните в бюджета по-високи приходи са доста пожелателни на основата на това, че събираемостта щяла да се подобри. Нямаш заложени някакви политики в тази връзка. Защо очакваш, че тя ще се повиши? За това имам предвид, че бюджетът е осакатен. Защото в него няма заложени политики".
Това, което е притеснително, но касае вече бюджета за следващата година, е свързано с решението за ротиране на правителството. Бюджет 2024 година вече е в ход и след три месеца трябва да се внесе в парламента. В същото време ще имаме ново правителство през пролетта. Тоест, сега бюджетът ще се прави от едно правителство, а догодина друго ще го изпълнява. Рисковете са, че ще се наложи актуализация. Не е ясно кой ще залага политиките за следващата и за по-следващата година.
"Защото в макрорамката за 2024 и 2025 година също има някои неща, които будят учудване и по отношение на разходите, и по отношение на приходите, и по отношение на растежа. Тази макрорамка ще бъде осъвременявана и се надявам тези неща да се изчистят".
В бюджета няма заложени никакви крайни цели, предупреди гостът. Това, което ни се казва, че крайната цел е приемане в еврозоната и Шенген. Това не може да се възприема като бюджетна цел. Това са цели на държавата, но не и за един бюджет. Става ясно, че данъчната система няма да се променя и причината за това очевидно е, че няма политическо съгласие. "Убеден съм, че и сегашните управници виждат, че има много неща, които могат и трябва да се променят".
Трябва да се прекратят веднага помощите, давани във връзка с Covid кризата. Все още някои от тези мерки продължават и очевидно ще водят до неефективни разходи. Второ, по отношение на инвестициите, ние за пореден път залагаме на високи капиталови разходи и за пореден път няма да можем да ги отчетем, заяви Йоцов. Независимо, че сега те бяха намалени с близо 2 млрд. от близо 12 млрд. са свалени на близо 10 млрд. Икономиката ни няма капацитет да ги абсорбира. Вероято ще изпълним около 5-6 млрд. лв. Това е добра новина от гледна точка на дефицита. Да, този дефицит е постижим - 3%, но ще бъде за сметка на разходите.
В проектобюджета са заложени ръстове на социални плащания, пенсии и на заплати в публичния сектор, но се надявам, че това няма да предизвика нови инфлационни вълни, защото наистина голяма част от тази инфлация, която изпитахме в последните две години, беше привнесена, каза гостът. И ние подпомогнахме в някаква степен с нашите политики, но тя дойде предимно от вън, по линия на суровините, на енергоносителите. В момента този фактор действа в обратна посока. Това ще действа сдържащо. "Но нека не забравяме, че до голяма степен повишаването на плащания като заплати и компенсации, които при минали правителства не бяха извършени, сега са закъснели. Те идват, не за да увеличат, а да покрият тези загуби, които претърпяха тези работници и служители от високата инфлация от предходен период".
Защо липсата на работна ръка се отразява на изпълнението на най-важните инфраструктурни проекти? Защо не се премине към публично-частни партньорства?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.