Проектобюджетът за 2023 г. отразява основната препоръка на АИКБ за дефицит от 3%, както и отчасти предложения за намаляване на разходите за държавната администрация, намаляване на капиталовите разходи и допълнителен дивидент за държавните дружества. Заложената макроикономическа рамка следва да се коригира, тъй като ръстът на икономиката едва ли ще надхвърли 1.5%, а инфлацията може да бъде по-ниска от планираната. Това коментираха Даниела Пеева, председател на АДВИБ и председател на НККУ, и Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и председател на Европейския икономически и социален съвет, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
"Много ни притеснява, че приходната част предвижда 4.7 млрд. приходи над това от миналата година - миналия месец служебният министър предвиждаше 3.5 млрд. по-малко приходи от новия бюджет. Изпълнението на бюджета ще бъде доста напрегнато, тъй като може да възникнат допълнителни разходи или да не се изпълни приходната част в този размер. Тогава ще трябват буфери и много се надяваме да са предвидени такива, които ние виждаме в оптимизиране на държавната администрация", каза Ангелова.
Според АИКБ трябва да се направят промени в определянето на цените на електроенергията за битовите потребители, като субсидията не бъде еднаква за всички, а да зависи от класификацията по енергийна бедност, каза Ангелова.
От АИКБ очакват спад на инфлацията заради политиката на вдигане на лихвите на централните банки. Добър знак в бюджета е, че се запазва данъчната политика, но изискването за касово приключване всеки месец няма да може да изпълни целта за изсветляване на икономиката, а само ще създаде допълнителна бюрократична тежест.
Дългосрочната цел на България трябва да е изпреварващо развитие и конвергенция с ЕС, като краткосрочните стъпки за това са влизане в еврозоната, Шенген и ОИСР, каза Ангелова
Промените във веригата на доставки, енергоносителите и вноса на горива са основни предизвикателства пред икономискчески растеж на България, но в краткосрочен план най-голямо притеснение поражда въвеждането на стандартите за нефинансово отчитане в ЕС от 1 януари 2024 г., които ще засегнат малките и средни предприятия. Директивата за отчитане на устойчивостта се отнася директно само за големи компании, но когато такава компания има МСП в своята верига, тя ще изисква отчети и от тях. Българските компании не са готови за такива отчитания, защото не са били предупредени, и в момента нямат капацитета или яснота какво точно ще се изисква от тях.
"Особено българските компании са изправени пред много големи предизвикателства. Неясни са съдържанията на стандартите, а директивата за отчитане на корпоративната устойчивост все още не е имплементирана в законодателството. От 2024 г. листваните компании трябва да започнат отчитането си - в същото време нямаме нормативна уредба в България... Виждаме липса на капацитет", каза Пеева.
Самите бордове на компаниите не са готови и няма изградени стратегии, защото няма ясни правила, добави тя.
Към март тази година нямам информация за МСП в България, което да е готово, а и асоциациите не са имало яснота по въпроса, каза Ангелова. "Другият проблем е, че ве още не е ясно каква част и точно какви критерии трябва да изпълнят тези фирми."
Не е известно все още и как ще се извършва контрола над отчетите на МСП, като в момента се изготвят два различни стандарта за листваните на борсата компании и за компании, части от веригата за доставка.
Повече по темите и за предстоящата Международна конференция за корпоративно управление и декарбонизационна трансформация може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.