Нашата философия на фестивала е да работим в сътрудничество с нашите партньори от регионалните летни джаз фестивали в Гърция, Турция и Румъния. Разположението на България е ключово и се възползваме максимално от него. Така можем да прави съвместно ангажиране на артистите, за да се оптимизира, както логистиката, така и цената. Това каза Петър Димитров, основател и директор на фестивала A to JazZ , в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

"Културата сама по себе си е мост между държавите и различните общества. Ние всички търсим възможности за общо представяне, защото България е бяло петно в картата на Европа в много отношения, но и целия балкански регион има проблем с представянето и адекватното позициониране на големите пазари и привличането на инвестиции, включително и при вноса на големи и скъпи артисти. Причината е, че България е малък пазар, но ако обединиш балканските пазари, което прави около 40 млн. пазар, вече те гледат по друг начин". 

Имаме страхотна и изключително пъстра музикална програма, но тя не е всичко. Има различни мултидисциплинарни модули, като арт базар, като музикална конференция, а също и джем-сешъни, както и детски събития като част от образователната програма за деца, както и много нови неща, които ще се случат за пръв път в България и целят развитието на фестивалната индустрия у нас, разкри Димитров. 

Огромна част от информацията за джаза, която чуваме, е мит.  Нашата мисия беше да популяризираме жанра и свързаните с него поджанрове сред младата аудитория. Джаз фестивалът успя да се пребори със забранената дума "джаз" и стартирайки преди 12 години с 500 души публика, а днес имаме над 50 000 души публика за целия фестивал, сподели гостът. 

"Отвориха се много нови възможности за развитие на младите музиканти, както и много нови пространства, в които се свири джаз и въобще, джазът стана отново модерен и джаз вече не е мръсна дума". 

Относно организацията на един джаз фестивал и неговото финансово подсигуряване Димитров каза, че това "много зависи от страната", в която се прави едно такова мероприятие и от политиките за култура, които се провеждат там, както и от развитието на фестивалния сегмент, който е много специфичен. "Той носи различни аспекти в себе си, включително силен икономически ефект". 

Моделът, по който ние успяхме да изградим A to JazZ, като устойчивото събитие, е благодарение на първоначалната инвестиция, която имахме в този проект от страна на Фондация "Америка за България", с която успяхме да завъртим устойчиво и ритмично колелото за първите четири-пет години, докато събитието се утвърди, разказа Димитров.

"Както всеки един нормален бизнес проект, и един фестивал има нужда в първите три-четири години да се разработи, за да може да стъпи адекватно на пазара. След това се включиха и други публични средства и институции. А после ние утвърдихме нашия бизнес проект с привличане на различни бизнеси за рекламодатели и спонсори, които да присъстват, имат допир до публиката. Третата опорна точка са различни малки, вътрешни бизнес модели, като нашият арт-пазар, като различни пространства, които отдаваме под наем и други инициативи, които също носят приходи".

Към момента бюджетът на фестивала се съставлява от между 25 и 27% публични средства, като Фондация "Америка за България" през последните пет години прекрати тази програма, каза още организаторът на събитието. "А останалите средства ние успешно набавяме от много добре разработения бизнес модел, който ние надграждаме всяка година". 

Разходната част на фестивала изглежда "дълго и плашещо", както сподели гостът, защото един фестивал е многопластов като процес. 

Програмата "Творческа Европа" няма средства специално за организиране на конкретен фестивал, но има финансови възможности за инициативи, свързани със връзките между различни фестивали, поясни гостът. Тези финансови инструменти ни помагат, както за сътрудничеството между фестивалите в целия балкански регион, така и за циркулацията на артисти. Много е важно и българските културни продукти "да скочат" на международните пазари. Това трудно може да стане с директен "скок" на холандския, немския или английския пазар, но работим да развиваме продуктите си на регионално ниво и натрупвайки контакти, портфолио да ги лансираме и на останалите пазари.

За голямо съжаление в културния сектор има огромна пропаст и липса на данни, а в България той създава над 7,2% от БВП, като в това число влиза и производството на медийно съдържание и IT. Разбира се, че последните две са доста сериозен процент, но не трябва да се подценява в никакъв случай културните продукти, защото те имат изключително голямо икономическо, социално и културно влияние. Те доказано подобряват качеството на живот в регионите, в които се провеждат, подчерта Петър Димитров.

"Резултатите от 2019 година, когато направихме първото си икономическо изследване, заедно с колегите от "Алфа Рисърч", показаха, че приносът в местната икономика от провеждането на фестивала е 2,6 пъти над инвестицията, а тя не беше малка. Четири години по-късно, тази година, ние продължаваме тази инициатива, натрупването на данни, за да можем да направим реален сравнителен анализ за това как се развива A to JazZ фестивала. Да направим своите изводи и да видим на къде вървим. Спрямо 2019 година, нещо, което е много важно и има много голяма разлика, е, че ние сме погледнали много по-сериозно върху устойчивостта на изданието". 

Какво представлява идеята за зелената трансформация на културните събития, което е една от каузите на фестивала? Възможно ли е и какво може да покаже едно измерване на въглеродния отпечатък на фестивала? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.