Икономическият принос от фармацевтичната индустрия у нас има особена важност, за която не се говори често. Анализът, които съвсем скоро оповестихме показва, че около 2,2% от брутния вътрешен продукт на страната или 2,8 млрд. лева се дължи на фармацевтичния сектор за 2021 година. Като приход в държавния бюджет, секторът осигурява 1,3 млрд. лева. Отлив на лекарства има, но предимно на тези продукти, които имат аналог. Данните сочат, че между 200 и 300 са лекарствените продукти, които годишно спират да бъдат продавани в България и понякога това създава затруднения за пациентите. Това коментира Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Роселина Петкова.

За да стигнат до пациентите, голяма част от продуктите са заплащани от Националната здравноосигурителна каса – тоест те са бюджетен разход за държавата и затова на фармацевтичния сектор у нас се гледа като на структура, която струва на държавата пари, но тя носи и своя принос в икономиката на държавата.

Най-важното за развитието на сектора у нас е устойчивост на финансирането на лекарствените продукти. В момента фармацевтичния сектор работи в ситуация на отложени бюджети, а финансирането на лекарствата за съответната година зависи от държавния бюджет.

От фармацевтичния сектор се очаква да разработва нова лекарствени продукти за нелечими до момента заболявания. Фармацевтичната иновация е важна, но тя има смисъл само когато достига до пациентите, а за да се случи това, българската система трябва да осигурява възможност лекарствата да стигат до хората. Данните от ЕС показват, че едва около 30% от новите терапии достигат до българските пациенти.

Наблюдават се трудности по отношение на наемането на хора и развиването на функции. Дигиталното здравеопазване в последните години се развива, но колегите споделят, че им е изключително трудно да запълнят точно тези функции, които са свързани с развитието на електронните процеси както в компаниите така и в здравеопазването, защото нещата между тях са свързани, допълва Денев.

„Кадрите в момента се развиват, в IT сектора работят няколко десетки хиляди човека и фармацевтичните компании се надяват да привлекат не голяма част от тях, така че те да се ориентират и към фармацевтичния сектор и съответно да управляват тези дигитални процеси.“

Клиничните изпитвания и привличането им в България са позитивен процес. В страната се правят изследвания от втора и трета фаза – разработки, които обещават да станат лекарствени продукти и се доказва тяхната ефективност, а безопасността им вече е доказана в първата фаза, посочи Денев.

„България има изключително големи възможности за привличане на инвестиция в тази сфера, ние сме конкурентни , но трябва да отбележим, че в последните години голяма част от клиничните изпитвания поради по-ниската цена, която можеше да бъде осигурена, се случваха в Украйна или в Русия.”

Къде е мястото на България в производството на медикаменти вижте във видеото. 

Всички гости на предаването "Бизнес старт" можете да откриете тук. 

Още по темата

Недостигът на лекарства е преодолян, но пием твърде много антибиотици

Недостатъчен внос и свръхпотреблението доведоха до недостига на лекарства у нас