Само 23% са работещите хора с увреждания в България, а в някои държави от ЕС този дял достига до 60% заетост. Трябва да се работи изключително активно, с много насърчителни мерки, за да се активира и да се ангажира и бизнесът, и държавата, и неправителственият сектор, и местната общност. Защото, ако всички заедно не работим в тази посока, няма как да се случи позитивната промяна. Това каза Елка Тодорова, председател на Национална федерация на работодателите на инвалиди (НФРИ), в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Близо 3000 души с увреждания са работили през 2023 година по програми и мерки за заетост, финансирани от Министерството на труда и социалната политика, съобщи зам. министър Надя Клисурска по време на форума "Социалната отговорност на големите корпорации и работния потенциал на хората с увреждания", който се проведе вчера. 

"По данни на Балканския институт за труд и социална политика около 23% са работещите хора с увреждания в България, което, на фона на други държави членки на ЕС е изключително слабо представяне. В някои държави от Европейския съюз този дял достига до 60% заетост. Неслучайно фокусът на форума бе насочен към активиране на неактивните лица хора с увреждания на пазара на труда. Те са около 200 хиляди (в работоспособна възраст), но за съжаление само около 14 500 са регистрирани на пазара на труда. А, когато говорим за пазара на труда, се говори единствено за регистрираните безработни, което не работи в позитивна посока за хората с увреждания в България". 

Трябва да се работи изключително активно, с много насърчителни мерки, за да се активира и да се ангажира и бизнеса, и държавата, и неправителствения сектор, и местната общност. Защото, ако всички заедно не работим в тази посока, няма как да се случаи позитивната промяна, подчерта Тодорова. 

"Трябва да се насърчава бизнеса, защото отвореният пазар е най-ценния елемент за интеграция на хората, тоест, хората с увреждания да работят при равни други условия във всяка друга фирма или администрация хората". 

Въпреки че в закона е предвидено задължително наемане на хора с увреждания в компании с персонал над 50 души, тези разпоредби не се прилагат и бизнесите предпочитат да платят компенсационна вноска. В тази връзка бизнесът апелира да се поставя акцентът върху стимулите, а не толкова върху санкциите. 

Гостенката обаче заяви, че на форума, проведен през вчерашния ден, не е имало представители на големите корпорации, въпреки че са били поканени.

"Това говори за липса на интерес. Те имат прекрасни корпоративни политики, насочени към други сфери, но са единици, ориентираните към целевата група хора с увреждания".  

Елка Тодорова подчерта, че социалните компании с нетърпение очакват схемата по Плана за развитие и устойчивост, защото тя е насочена към дигитализация и обучения.  

За ролята на социалното предприемачество в България за ангажиране на лица с трайни увреждания, за действието на закона, приет преди няколко години и дали са достатъчно стимулите събеседничката сподели, че стимулите не са достатъчни и все още има какво да се желае, но е важно, че е поставена основа с този закон. "В момента регистрираните социални предприятия могат да се възползват от марката-знак за социално предприятие, което е много ценно, защото изключително много млади хора, а и не само млади, се ориентират към социални каузи и за тях има значение, когато виждат, че продуктът е произведен от социално предприятие". 

"Важно е, обаче, да се отбележи, че целевите групи, обхванати от този закон, са по-разнообразни, докато в Закона за хората с увреждания, целевата група е по конкретна. Ценно е. Добре е, че го има Закона за социалната и солидарна икономика, защото това позволи да се разработи схемата за социални предприятия, по които към настоящия момент са регистрирани едва 28 предприятия в регистъра на Министерството на труда и социалната политика. Може би това е така, заради липсата на икономически стимули. Бизнесите все още се въздържат от такава регистрация".

Запитана дали възходът на изкуствения интелект се явява ли заплаха за заетостта при хората с увреждания, Елка Тодорова каза, че "няма как да е по-различно от останалата част от икономиката и процесите се развиват по идентичен начин". 

"Нашите предприятия са икономически субекти, които освен че предоставят бизнес услуга, съчетават дейността си със социална си кауза. Те се конкурират наравно с всички останали предприятия и за това е много важно да да имат възможност да участват в новата схема по Плана за възстановяване и устойчивост и да се възползват от възможността за дигитализация на процесите". 

Кои са добрите практики в България и как Холдинг "КЦМ" постига дълготрайни успехи при създаването на дъщерна компания, осигуряваща устойчива заетост на десетки хора в неравностойно положение? В какви мерки и дейности се изразява подкрепата за стимулиране на заетостта при хората в неравностойно положение?  

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.