Рискът от дефолт на САЩ никога не е стоял толкова остро. Един единствен път в исторически план е имало забавяне на плащанията с няколко дни и тогава действително поскъпват лихвите. САЩ ще избегнат фалит. Той беше само теоретичен и не е имало практическа опасност да се стигне до това. 78 пъти до сега е имало преговори, подобни на тези, които виждаме сега и не е имало реална опасност.  Това каза проф. д.ик.н. Димитър Хаджиниколов, катедра "МИО и Бизнес" в УНСС, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

"Има спорни моменти, както от страна на демократите, така и от страна на републиканците. При републиканците има около 35-40 по-крайно настроени, които искаха 10-годишно замразяване на разходите и бяха против оценката на въздействието, която в общи линии лишава от перпективи всякакви проекти с фосилни източници. Демократите пък бяха против замразяването на разходите, считайки че това е ограничаване на правата на администрацията и не бива да се допуска. И двете страни нещо печелят и нещо губят". 

Не стои на дневен ред премахването на тавана на дълга, категоричен бе гостът. "Това не е американската политика. В САЩ много се държи на контрола на дълга. Закон има от 1997 година. Това е важна част от тяхната вътрешно-политическа борба, която водят помежду си". 

Политическата картина в момента в САЩ е трудно да се очертае на базата на полемиката около дълга. Позициите остават непроменени и не зависят толкова от този дълг, а от по-фундаментални неща, обясни Хаджиниколов. "Основното противоречие е в направлението на политиката. Демократическата партия има едно направление, което се счита за ляво - силно либерално, а републиканската партия отива все повече към консерватизъм - една дясна политика. Това не се променя". 

Президентът Джо Байдън, като представител на демократите, постигна споразумение с републиканците. Предстои то да бъде гласувано. Те не са се разбрали за вдигане на тавана на дълга, а по пет точки, подчерта събеседникът. "Първо - суспендира се този Закон за тавана на дълга до 31 януари 2025 година и тогава ще се прецени колко да е дълга. Второто нещо е, че се замразяват невоенните разходи за 2024 година. Това е бюджетен въпрос и през 2025 година се предполага 1% ръст на невоенните разходи. Третото нещо е, че това, което е получено като фондове за Covid-19 няма да се използва, ако е останало, а ще се върне в бюджета. Това ще намали натиска върху разходите. Четвърто - разбраха се да се създаде Агенция за екологичната оценка на въздействието, което означава, че сега ще се извършва по по-експертен начин. Петото е, че се въвеждат т.нар. трудови изисквания. Това означава, че част от тези, които получават продоволствена помощ, които не са в уязвимите групи, ще им задължение да участват в някакви програми за заетост и т.н. Но това ще стане постепенно до 2025 година".

"Тези пет точки бяха включени в пакета - това опира до някои съществени позиции на двете партии. Демократичната партия бе против обвързване на бюджета с тавана на дълга и против замразяване на разходите. Това е основното. Републиканците постигнаха замразяване на разходите, което могат да считат за успех. В същото време това не засегна най-важния закон, приет до сега под управлението на Байдън - Законът за намаляването на инфлацията, който има много програми за субсидиране. Те си останаха". 

Как трябва да се позиционира САЩ в новата глобална реалност, която се очертава? Има ли процес на изтласкване на долара, макар и "много бавен"? Защо се увеличават разходите за отбрана? Какво да очакваме от политиките на Фед? Ще има ли още повишения? До колко се разграничават САЩ и ЕС по отношение на инфлацията? Ще се премине ли към положителни лихвени проценти? Кои са факторите, които оказаха влияние върху американската инфлация? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.