Посланието на Г-7 бе, че светът вече върви към двуполюсен модел и че вместо сътрудничество ще се върви към конфронтация с Китай, за да се запази баланса на силите в момента. Засилването на тази конфронтация и дистанциране от Китай ще дойде на цената на пренасочване на средства към военни разходи и спад в жизнения стандарт дори и за САЩ. Къде ще се позиционира ЕС между САЩ и Китай зависи изцяло от Франция и Германия - европейците се стремят към стратегическа автономия с военна и политическа връзка със САЩ и увеличаващи се икономически и културни връзки с Китай. Това коментира д-р Искрен Иванов, политолог, специалист по въпросите на международната сигурност и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
"Франция се страхува, че откачане от Китай може да доведе до края на европейската социална държава. Ако Европа се отдели от Китай, ще бъде принудена да дава много повече средства за отбрана и да разчита изцяло на САЩ... А концепцията на Франция и Германия е, че ЕС е интеграционна общност, която не иска да бъде завоевател, а просто да гарантира добрия жизнен стандарт на европейците. Изчезне ли европейската средна класа, ще има трайни последици за френско-германското сътрудничество и за европейската интеграция като цяло."
Моделът на тесни връзки на ЕС едновременно с Вашингтон и Пекин работеше до нападението на Русия срещу Украйна, но в момента редица европейски лидери обвиняват Китай в тясно партньорство с Кремъл, каза Иванов. От своя страна Пекин често повтаря, че "приятелството без граници" с Москва не е съюз, но в по-далечно бъдеще разчита на Русия като на източник на ресурси, добави той.
В контекста на конфликта в Украйна Китай иска да избегне ядрена война, да се ограничи конфликта, така че да не нанесе щети на Европа, която е основен пазар за неговия износ, и да запази добрите си отношения с европейските столици. Но Пекин не може да бъде посредник в преговори за край на конфликта, защото САЩ няма да се съгласят на това, каза Иванов.
"Докато САЩ и Русия не седнат на една маса и няма диалог между тях, тази война няма как да спре. Нито една от двете страни няма да приеме Китай като посредник - Украйна е просто една сива зона, в която двете страни се опитват да си разрешат споровете."
САЩ също не желаят разрастване на войната, което може да доведе до въвличане на НАТО и ядрена война, така че помощта на Запада за Украйна ще продължи, докато Русия не отслабне или не се започнат разговори.
Едва ли ще има промяна в отношенията на Китай спрямо САЩ, тъй като Пекин продължава да настоява, че диалогът може да избегне физически конфликт, който ще нанесе икономически вреди на всички замесени и свързани държави, каза Иванов.
"Ако конфронтацията между Китай и САЩ продължи да се изостря, перспективите за глобалната сигурност са крайно неблагоприятни - борбата между двете най-мощни икономики в света няма да доведе до нищо добро. В момента основната борба е доларът да остане основна резервна валута и това е причината в САЩ да се водят постоянни преговори страната да не обяви фалит, от което може да се възползва Китай и да предизвика глобалното икономическо превъзходство на САЩ в по-дългосрочен план."
В тази светлина бе и поканата към страните на БРИКС на Г-7 да се дистанцират, колкото се може повече от Пекин, добави Иванов.
Срещата на Си Дзинпин с лидерите на страните от Централна Азия, която се проведе по същото време като форума на Г-7 в Япония, подсказва, че ще има трайни промени в областта на сигурността в региона. Бившите съветски републики виждат в Китай един по-различен режим от Москва, която гледа на тях само като на сателити. Построяването на нова общност от държави около Китай на основата на взаимноизгодни отношения с пълна политическа автономия за вътрешните им работи е напълно в съответствие на китайската политика и икономика поне за момента, каза Иванов.
Какви може да са реакциите на Москва при засилване на украинските удари по нейна територия може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.